Теми по анатомия


Категория на документа: Медицина


Строеж на клетката
Клетката е основната структура на живата материя,извършваща обмяна на веществата и репродукция.Различаваме два вида клетки:прокариоти и еукариоти.За прокариотите(бактерии,синьо-зелени водорасли) са характерни следните белези:наличието освен на клетъчна мембрана и на клетъчна стена,отсъстват мембранно изградени органели,съдържат една молекула ДНК,размножават се чрез просто делене.Еукариотните клетки,които изграждат организмите на растенията,животните,човека и други,притежават трислойна клетъчна мембрана,съдържат мембранни и немембранни клетъчни органели,размножават се чрез сложно митотично и мейотично делене.Основните части на еукариотната клетка са цитоплазма и ядро.Основните органични съединения на клетката са въглехидрати,липиди,протеини и нуклеинови киселини.Най-важното и обемно съединение е водата в количество 45-75%.Клетъчната мембрана е динамична структура,осигуряваща избирателния обмен със заобикалящата я клетъчна и извънклетъчна среда.Цитоплазмата се състои от цитозол,клетъчни органели и клетъчни включвания.Разделяме клетъчните органели на мембранни и немембранни.Мембранни органели:ендоплазмен ретикулум-представлява сложна система от канали,мехурчета и вакуоли.Гранулираният ендоплазмен ретикулум е изграден от мембранно образувани тръбички и прикрепени към външната им повърхност рибозоми.Гладкият ендоплазмен ретикулум е изграден от тубули и везикули.Апарат на Голджи-състои се от пакет сплеснати цистерни,свързани с големи вакуоли и везикули.Лизозомите са сферични до овални органели,съдържащи хидролитични ензими.Митохондриите са най-големите клетъчни органели и единствените,съдържащи митохондриална ДНК и трите вида РНК.Рибозомите са немембранни органели в цитоплазмата,изградени от малка и голяма субединица,съставени от различни по молекулен състав протеини,както и рибозомална РНК.Ядрото изгражда генетичния и регулаторния апарат на клетката.Основната му структура включва ядрена обвивка,хроматин,ядърце и кариоплазма.Ядрената обвивка е изградена от 2 мембрани,като външната мембрана е част от гранулираният ендоплазмен ретикулум,а за вътрешната се прикрепва хроматинът.Хроматинът съдържа геномите на клетката.Ядърцето е неоградено с мембрана комплексно образувание,притежаващо плътна фиброзна част,гранулации и между тях светли центрове,съдържащи ДНК.Ядреният матрикс е изграден от протеини,йони и тънки филаменти.

Видове тъкани
Съществуват 4 вида тъкани:епителна,съединителна,мускулна и нервна.Всяка тъкан е изградена от сходни по структура клетки,които изпълняват специфични функции.Епителът може да бъде еднослоен или многослоен.Еднослойният епител се подразделя на плосък,кубичен,призматичен и привидно многослоен.Еднослойният плосък епител участва в изграждането на белодробните алвеоли,някои бъбречни каналчета.Кубичният еднослоен епител изгражда фоликулите на щитовидната жлеза или началните канали на жлези.Еднослоен призматичен е епителът на стомаха,лигавицата на матката и други.Привидно многослойният епител тапицира лигавицата на дихателните пътища и семеотводните канали.Многослойният епител бива преходен,многослоен плосък вроговяващ,многослоен плосък невроговяващ и многослоен цилиндричен.Многослойният плосък вроговяващ епител изгражда епидермиса на кожата.Многослойният плосък невроговяващ епител покрива лигавицата на устната кухина,хранопровода,влагалището.Жлезистият епител изгражда два вида жлези-екзокринни и ендокринни.
Съединителната тъкан е най-разпространената тъкан в организма.Хлабавата съединителна тъкан притежава най-голямо разнообразие на клетки,участва главно в изграждане на външната обвивка на органите,нервите и мускулите.Мастната съединителна тъкан е основна съставка на подкожната тъкан.Тя бива бяла и кафява.Хрущялната тъкан е плътна тъкан,много слабо кръвоснабдена.Различаваме 3 основни вида:хиалинна,еластична и влакнеста.Хиалинният хрущял покрива ставните повърхности,изгражда хрущялите на трахеята и бронхите.Еластичният хрущял изгражда част от хрущялите на гръкляна и този на ушната мида.Влакнестият хрущял изгражда влакнести плочки между ставни повърхности или хрущялни пръстени.Костната тъкан е основната опорна тъкан в организма.
Напречно-набраздената мускулна тъкан се състои от напречно-набраздени мускулни клетки.Те са многоядрени големи клетки с периферно разположени ядра и мембранни органели.Гладката мускулна тъкан,изграждаща част от стените на кръвоносните съдове и обвивките на вътрешните органи,е изградена основно от гладки мускулни клетки.Сърдечната мускулна тъкан изгражда средния слой от стената на сърцето-миокарда.Тя е изградена от едноядрени клетки с централно разположено ядро и мембранни органели.
В нервната тъкан основни специализирани клетки са нервните клетки,а като втори клетъчен вид са глиалните клетки.Нервните клетки в зависимост от броя и полюсите,от които излизат израстъците,ги подразделяме на мултиполярни,биполярни,униполярни и псевдоуниполярни.Глиалните клетки са няколко вида.

Костите и ставите представляват пасивната част на двигателния апарат,а мускулите-активната част.Съществуват два основни вида свързвания между костите-неподвижно и подвижно свързване.Неподвижните свързвания се осъществяват чрез плътна съединителна тъкан,хрущялна съединителна тъкан,костна съединителна тъкан.Подвижните свързвания са свързвания между 2 или повече кости и се означават като стави.Ставите са изградени от 3 основни елемента:ставни повърхности,ставна капсула и ставни връзки.

Кости,стави и мускули на гръбначния стълб
Гръбначният стълб е изграден от 7 шийни,12 гръдни,5 поясни,5 кръстцови прешлена.Всеки прешлен се изгражда от тяло,дъга и 3 вида израстъци-бодлести,напречни и ставни.В напречните израстъци на шийните прешлени се намират отвори,в които се разполага гръбначната артерия.Първият шиен прешлен притежава 2 дъги.По вътрешната повърхност на предната дъга се намира ставна ямка за ставно съчленяване с втория шиен прешлен.Вторият шиен прешлен притежава вертикален израстък(зъб) в предната си страна за съчленяване с първия шиен прешлен.Гръдните прешлени притежават по страничната повърхност на телата си ставни ямки за съчленяване с главичките на ребрата.Поясните прешлени притежават допълнителни израстъци за залавяне на мускулите по гръбната повърхност на тялото.Кръстцовите прешлени са обединени в кръстцова кост.
Прешлените се свързват помежду си чрез телата,дъгите и израстъците.При свързванията се образуват извивки,насочени напред в шийната и поясната област,наречени лордози,както и извивки в гръдната и кръстцова област,насочени назад и означени като кифози.Свързванията между телата на прешлените се осъществяват чрез междупрешленови хрущялни дискове.
Мускулите на гърба се разполагат в повърхностна и дълбока група.Повърхностните мускули са широки и плоски.Най-повърхностно е разположен трапецният мускул.Той е мускул с трапецна форма,придърпва лопатката главно назад и медиално.Най-широкият мускул на гърба започва от бодлестите израстъци на долните 6 гръдни и всички поясни прешлени,кръстцовата кост,хълбочния гребен и долните 4 ребра.Ромбовидните мускули(малък и голям) придвижват лопатката нагоре и към гръдния кош.Повдигачът на лопатката повдига лопатката и раменния пояс.Задните зъбчати мускули(горен и долен) участват в дишането като повдигат и спускат ребрата.Дълбоките мускули образуват латерална и медиална редица.Медиалната редица се заема от мускули,разположени между бодлестите израстъци,както и между бодлестите и напречните израстъци.Латералната редица най-общо се означава като мускул,изправящ гърба.В горно-страничната част на гърба се разполага лентовидният мускул.

Кости,стави и мускули на горния крайник
Раменният пояс се състои от ключица и лопатка.Ключицата е S-образно извита кост с тяло и два крайщника-гръден и лопатков.Лопатката е плоска кост с триъгълна форма.Тя притежава 3 ръба-горен,латерален и медиален и 3 ъгъла.Предната повърхност е леко вдлъбната,а по гръбната повърхност се забелязва напречен гребен,който завършва с раменния израстък.Ставите на раменния пояс са гръдно-ключична и раменно-ключична става.
Костите на горния крайник са раменна кост,кости на предмишницата,кости на китката,предкиткови кости и кости на пръстите.Раменната кост е дълга,тръбеста кост с тяло и два крайщника-проксимален и дистален.Проксималният крайщник притежава глава и 2 хълмчета-по-голямо и по-малко.Тялото има 3 повърхности-предна,задно-медиална и задно-латерална.В дисталния крайщник се намира макаричка и главичка,а отзад се намира дълбока ямка.Лъчевата кост е дълга,тръбеста кост,съставена от тяло и два крайщника-проксимален и дистален.В проксималния край се намира главичка,а върху нея сферична ямичка за свързване с главичката на раменната кост.На дисталния край има шилоподобен израстък.Лакътната кост е също дълга тръбеста кост с тяло и два крайщника.Костите на китката са 8,разположени по 4 в 2 редици-проксимална и дистална.Предкитковите кости са значително по-къси удължени кости с тяло и два крайщника.Костите на пръстите се свързват помежду си чрез цилиндрични повърхности.
Раменната става е най-подвижната става в човешкия организъм поради сферичните ставни повърхнини и голямата разлика между тях.В лакътната става поради макароподобното ставно свързване между раменната и лакътната кост се извършва само сгъване и разгъване.Ставите между пръстите са цилиндрични,макароподобни.Те са укрепени от странични връзки и в тях се извършват характерните за макаровидните стави сгъване и разгъване.
Делтовидният мускул отвежда в раменната става.Надгребенният мускул също отвежда мишницата в раменната става.Подгребенния мускул отвежда мишницата и я завърта навън.Под него се намират двата обли мускула(голям и малък).Първият мускул привежда мишницата и я върти навън,а вторият я привежда и я завърта навътре.Мускулите на мишницата се разполагат в предна и задна група.Предната група включва 3 мускула:двуглав мускул,клюновидномишничен и мишничен мускул.Двуглавият мускул притежава 2 глави,сгъва в раменната и лакътната става.Клюновидномишничният мускул привежда мишницата в раменната става.Мишничният мускул сгъва в лакътната става.Задната група на мишницата се заема от триглавият мускул,който разгъва в раменната и лакътната става.Мускулите на предмишницата се разпределят в 3 групи:предна,латерална и задна.Предната група мускули са основните сгъвачи на китката и пръстите.Те биват повърхностни и дълбоки.Повърхностна група:кръгъл пронатор на предмишницата,участва в пронация на предмишницата и нейното сгъване.Лъчевият и лакътният сгъвач на китката са два мускула,които отвеждат китката съответно лъчево и лакътно.Дълбока подгрупа:квадратен пронатор на предмишницата,участва в пронация на предмишницата.Латерална група:дълъг и къс разгъвач на китката,които разгъват и отвеждат китката лъчево.Мишнично-лъчевият мускул сгъва в лакътната става.Задната група мускули на предмишницата може също да се подраздели на повърхностна и дълбока подгрупа.Повърхностна група:лакътен разгъвач на китката,който разгъва и отвежда лакътно китката.Разгъвачът на малкия пръст разгъва в ставите на малкия пръст.Дълбока подгрупа:дълъг отвеждач на палеца,който отвежда палеца и отчасти китката.Късият и дългият разгъвач на палеца разгъват в ставите на палеца.Мускулите на ръката се разпределят в 3 групи:къси мускули около палеца,къси мускули около малкия пръст и средна група мускули.Мускулите около палеца образуват характерно възвишение,наречено голяма възглавничка.Групата къси мускули на малкия пръст образуват малката възглавничка.Средната група мускули на ръката включва червейообразните мускули и междукостните мускули.

Кости,стави и мускули на долния крайник
Тазовата кост е чифтна и се състои ембрионално от 3 други кости:хълбочна,срамна или лонна и седалищна.Хълбочната кост се състои от тяло и крило.Границата между тях е дъговидна костна линия.Крилата на двете хълбочни кости заграждат големия таз,а чрез дъговидните линии големият таз се отграничава от малкия таз.По външната повърхност на крилото наблюдаваме напречни седалищни костни гребени.В горната си част вътрешната и външната повърхност се сливат в масивен костен гребен,който отпред и отзад завършва с по 1 горно и долно хълбочно бодило.Лонната кост притежава тяло и два клона-горен и долен.Долният клон продължава в клона на седалищната кост.Между трите клона се огражда затулящият отвор.Седалищната кост е изградена от тяло и клон.На прехода между двете структури се намира седалищният хълм.Двете тазови кости назад се свързват с кръстеца чрез кръстцово-хълбочната става.Отпред двете тазови кости се свързват чрез плочка от влакнеста хрущялна тъкан в лонното съчленение.
Бедрената кост е най-дългата тръбеста кост на човека.Тя притежава тяло и два крайщника.На проксималния крайщник различаваме глава и два хълма-голям и малък.На дисталния крайщник различаваме два колелоподобни израстъка,наречени кондили.Зад тях се намира задколянната яма.Голям пищял-той също е дълга тръбеста кост,която притежава аналогични кондили.Малкият пищял е също толкова дълга кост.На проксималния крайщник се намира главичка със ставна повърхност.В дисталния крайщник се разполага малкият глезен.Костите на ходилото са задходилни,предходилни и кости на пръстите.Задходилните кости са петна,скочна,ладиевидна,кубовидна и 3 клиновидни кости.
Поради сферичните ставни повърхнини в тазобедрената става се извършват сгъване и разгъване,привеждане и отвеждане,и външно и вътрешно завъртане.Колянната става е сложна става в която участват колелоподобните ставни повърхнини на бедрената кост и големия пищял,както и ставната повърхност на капачето.В горната скочна става се съчленяват дисталните ставни повърхности на големия пищял и двете малеоларни повърхности на двата пищяла с макаровидните ставни повърхнини на скочната кост.Ставите между пръстите на ходилото са с макароподобни ставни повърхнини.
Мускулите на таза се разделят на вътрешни и външни.От предната страна на таза се намира хълбочно-поясният мускул,съставен от голям и малък поясен мускул и хълбочен мускул.Мускулът сгъва в тазобедрената става и завърта бедрото навън.Вътрешният затулящ мускул завърта бедрото навън.Крушовидният мускул подпомага разгъването на бедрото и външното му завъртане.Външните мускули на таза подпомагат изправения стоеж.Най-голяма мускулна маса притежават седалищните мускули.Те биват голям,среден и малък.Мускулите на бедрото ангажират предната,медиалната и задната област на бедрото.Предната група мускули са сгъвачите в тазобедрената става.Шивашкият мускул сгъва и подбедрицата в колянната става.Четириглавият бедрен мускул разгъва колянната става.Медиалната група мускули са основни привеждачи в тазобедрената става.Гребенният мускул освен основната функция сгъва и върти бедрото навън.Грацилният мускул е дълъг и лентовиден,освен привеждане на бедрото,сгъва подбедрицата и я завърта навътре.Задната група мускули са 3:двуглав бедрен мускул,полусухожилен и полуципест мускул.Трите мускула разгъват в тазобедрената става и сгъват в колянната става.Мускулите на подбедрицата се разпределят в 3 групи:задна,предна и латерална.В задната група различаваме повърхностен и дълбок слой.Повърхностният слой е представен от триглавия мускул на подбедрицата,който сгъва подбедрицата в колянната става и ходилото в глезенната става.В дълбокия слой участват задколянният мускул и дълги сгъвачи на пръстите и ходилото.Предна група-предният голямопищялен мускул сгъва главно ходилото,а пръстовите разгъвачи разгъват дисталните фаланги.Латералната група е представена от дълъг и къс малкопищялни мускули,които сгъват ходилото.Мускулите на ходилото са къси мускули.Стъпалните мускули са ориентирани около големия пръст,малкия пръст и разположена между тях средна група.Късите мускулчета към големия пръст участват в отвеждане,привеждане и сгъване на палеца.Мускулчетата към малкия пръст го сгъват и слабо го отвеждат.

Кости,свързвания и мускули на черепа
Тилната кост се състои от тяло,люспа и два странични израстъка.Частите на костта ограждат големия тилен отвор.Клиновидната кост взема главно участие в изграждане на черепната основа и очницата.Тя се състои от тяло,големи и малки крила и криловиден израстък.По горната повърхност на тялото се разполага хипофизната ямка,в която лежи хипофизната жлеза.Тялото съдържа клиновидната околоносна кухина.Челната кост заема предната област на черепа и на нея различаваме люспа,носна и 2 очнични части.Решетъчната кост съдържа хоризонтална и вертикална пластинка и решетъчен лабиринт.Теменните кости са 2 четириъгълни плоски кости,свързани помежду си,както и с челната и тилна кост.Те изграждат по-голямата част от черепния покрив.Слепоочните кости са най-сложно устроените кости на черепа.Всяка от тях притежава люспа,пирамида,брадавицовиден израстък и тъпанчева пластинка.Във вътрешността на пирамидата се разполагат средното и вътрешно ухо.Горната челюст се състои от тяло и 4 израстъка.Тялото участва в оформяне на външния отвор на носа.Небцовата кост има хоризонтална и вертикална пластинка.Ябълчната кост има тяло,ябълчен и челен израстък.Носните кости са малки четириъгълни пластинки,служещи като основа на гърба на носа.Слъзните кости образуват бразда за слъзния канал и по-широка ямичка за слъзната торбичка.Долната носна мида заема долната част на носовата кухина.Долната челюст развива тялото си от 2 отделни части през ембрионалното развитие,към които се прибавят два клона.В горния си край всеки клон притежава два костни израстъка-преден мускулест израстък и заден израстък,завършващ с главичка.Подезичната кост има тяло и два чифта големи и малки рогца.Ралникът е носна плочка с 2 крилца,наподобяваща рало.
С изключение на долната челюст и подезичната кост всички черепни кости се свързват неподвижно чрез шевове.Единственото подвижно свързване между черепните кости е долночелюстната става.
Мускулите на главата се подразделят в зависимост от функцията си на мимически и дъвкателни.Мимическите мускули се групират около отвори на лицето и главата.Различаваме мускули около устата,очите,носа,ушите и един широк челно-тилен подкожен мускул.Дъвкателните мускули упражняват допълнителен натиск върху двете челюсти и по този начин участват в процесите на разкъсване и раздробяване на храната.Мускулите на шията се подразделят на повърхностни и дълбоки.Най-изявеният от повърхностните мускули е гръдно-ключично-брадавицовидният мускул.Групата на подезичните мускули подразделяме на горна и долна подгрупа мускули.Горната подгрупа притегля подезичната кост нагоре,напред или назад и участват в снемането на долната челюст.Чрез въздействието си върху подезичната кост и гръкляна долната погрупа мускули повлияват главно движенията на гръкляна.

Кости,стави и мускули на гръдния кош
Гръдната кост е плоска кост,притежаваща в горната си част дръжка,последвана от тяло и накрая,разположен в средата по долния ръб на тялото мечоподобен израстък.По горния й ръб странично се намират изрезки за свързване с ключицата.По страничните й ръбове има изрезки за свързване с първите 2 ребра.Ребрата имат костна и ребрена част.Върху костната част се отличават главичка,шийка и тяло.Първите 7 ребра се залавят за гръдната кост чрез хиалинен хрущял,образувайки полустави.Тези ребра се наричат истински.Останалите са лъжливи,като последните два чифта остават със свободни предни краища(плаваши).Назад ребрата се свързват с гръдните прешлени в 2 стави.Двете стави функционират заедно като участват в дихателните движения на гръдния кош.
Мускулите на гръдната стена се подразделят на повърхностни и дълбоки.Повърхностна група:голям гръден мускул,който покрива голяма част от предната повърхност на гръдния кош и привежда и завърта навътре мишницата,подпомага дишането.Малкият гръден мускул подпомага дихателния процес и наклонява рамото напред.Предно-зъбчатият мускул покрива предно-страничната повърхност на гръдния кош.Малкият подключичен мускул също се явява помощен дихателен мускул.Дълбоки мускули:междуребрените мускули биват външни и вътрешни.И двете групи участват във фазите на дишане.Напречният мускул на гръдния кош участва в процеса на издишване.В предната коремна стена са включени 4 мускула.3 от мускулите залягат по предно-страничната стена на корема и се намират един под друг.Правия коремен мускул се простира от гръдната кост до горния ръб на лонното съчленение.Мускулът по задната стена на корема е с четириъгълна форма и подпомага изправения стоеж на тялото.Между коремната и гръдна кухина се разполага широка кръгово-елипсовидна мускулна плоча,наречена диафрагма.Състои се от гръдна,ребрена и поясна част.

Храносмилателна система.Устна кухина
При органите на храносмилателната система в стената им различаваме 3 основни слоя:лигавица,мускулна обвивка и външна адвентициална обвивка или серозна обвивка.Лигавицата притежава 4 подслоя:епителна покривка,собствена съединителнотъканна пластинка,тънък гладкомускулен слой и подлигавична съединителнотъканна обвивка.Мускулната обвивка при органите извън коремната кухина съдържа напречно-набраздени мускулни влакна,а при коремните кухи органи е изградена от гладкомускулни влакна.При повечето органи тя е съставена от два подслоя:кръгов или циркулярен и надлъжен.Храносмилателната система има задачата да преработи механично и химично храната до пълното разграждане на основните хранителни продукти на молекули,които усвоени ще достигнат клетките чрез кръвта и ще поддържат тяхната обмяна.
Органите на устната кухина преработват основно механично хранителните продукти.Кухината е изградена от преддверие и същинска устна кухина.Устните са покрити в бледата си част от многослоен плосък вроговяващ епител,а в червената си част-от многослоен плосък невроговяващ епител.Бузите имат аналогична вътрешна структура.Зъбите са 32 на брой,разпределени в 8 резци,4 кучешки,8 предкътника и 12 кътника.Всеки зъб се състои от корона,шийка и корен.Короната е видимата,бяла част на зъба.Шийката е обхваната от венец,изграден от лигавица,покрита с многослоен плосък невроговяващ епител.Коренът на зъба е вложен в алвеолата и е прикрепен за нея чрез плътна съединителна тъкан.Резците,кучешките зъби и предкътниците притежават по един корен.Външно короната на зъба е покрита с най-твърдата костна субстанция-емайл.Небцето се намира между устната и носна кухина.То се състои от костна подложка,изградена от небцовите израстъци на горните челюсти и хоризонталните пластинки на небцовите кости(твърдо небце).То се покрива от по-голямата част на мекото небце,което продължава зад него и образува завеска,в средата на която се намира мъжецът.Езикът се състои от връх,тяло и корен.Основната му част е изградена от напречно-набраздени мускули.Мускулите са покрити с лигавица.Лигавицата с подлежащата съединителна тъкан образува различни по форма пъпчици,които биват островърхи,гъбести,листовидни и ровови.Островърхите папили съдържат разнообразни рецептори за долавяне на механични,болкови и температурни усешания.Задушната жлеза е разположена пред и под клона на долната челюст.Подчелюстната жлеза се разполага под тялото на долната челюст,заградена от подезични мускули.Подезичната жлеза се разполага под езика.Устният провлак се състои от мекото небце със завеската,мъжеца,небцовите дъги и коренът на езика.

Гълтач,хранопровод и стомах
Гълтачът е кух лигавично-мускулест орган.Гълтачът има 3 части:носна част,устна част и гръклянова част.Носната част е разположена зад носните задни отвори.В устната част става кръстосване на храносмилателния и дихателния път.Гръкляновата част се разполага около отвора на гръкляна.Мускулите на гълтача са основна част от стената на органа.Те биват констриктори(стегачи) и повдигачи.Стегачите изграждат главно задната и странична стена на гълтача.Повдигачите се разполагат между корена и мекото небце и при съкращение повдигат органа.
Хранопроводът е също лигавично-мускулна тръба.Отворена е само в горния и долния край като продължение на гълтача и във връзка със стомаха.Съставен е от 3 части:шийна,гръдна и коремна.Гръдната част кръстосва първо левия бронх,а след това гръдната аорта и през диафрагмата навлиза в корема.Чрез коремната част хранопроводът се свързва с горния отвор на стомаха.
Стомахът се явява разширено торбесто образувание в края на хранопровода.Притежава 3 части:дъно,тяло и привратник(пилорна част).Особената форма на тялото е заградена от малка и голяма кривина,оформящи предна и задна повърхност.Горният отвор е свързан с хранопровода,а долния-с дванадесетопръстника.Различават се 3 основни вида жлези:същински жлези,кардиачни жлези и пилорни жлези.Същинските жлези притежават слузни,главни,пристенни и ентероендокринни клетки.Кардиачните жлези съдържат същите клетки,но са богати на слузни клетки,докато пилорните жлези произвеждат и гастрин,активиращ останалите жлезни клетки.

Тънко и дебело черво
Тънкото черво има дължина около 6 метра.То свързва стомаха с дебелото черво.На него различаваме 3 части:дванадесетопръстник,празно черво и хълбочно черво.Дванадесетопръстника има формата на подкова.На него различаваме горна,низходяща,долна и възходяща част.В низходящата част по задната и предна стена се намират пъпки с отвори.В долната по-голяма пъпка се отваря общия жлъчно-чернодробен канал и големият панкреатичен канал.В малката пъпка се отваря по-малкият панкреатичен канал.Лигавицата образува кръгови гънки,които отсъстват само в горната част на дванадесетопръстника.В останалите части на дванадесетопръстника гънките са най-високи и най-гъсто разположени.Такива са и гънките на началните части на празното черво.В края на тънкото черво при навлизането му в дебелото черво лигавицата образува клапа от 2 гънки в които има гладко-мускулни влакна.
Дебелото черво е съставено от 3 основни части:сляпо черво,ободно черво и право черво.От своя страна ободното черво се подразделя на възходяща част,напречна част,низходяща част и сигмовидна част.Лигавицата на дебелото черво образува по-редки и невисоки полулунни гънки.Правото черво се разполага в малкия таз пред кръстцовата кост.Притежава горна по-широка част,наречена ампула и по-долна и по-стеснена част,определена като анален канал.Лигавичните напречни гънки на правото черво са само 3.От друга страна в аналния канал наблюдаваме множество надлъжни лигавични гънки.Между гънките се разполагат анални синуси.

Черен дроб,жлъчен мехур и задстомашна жлеза



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теми по анатомия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.