Рахит в детска възраст


Категория на документа: Медицина


ТЕМА 9.
РАХИТ. ЗАБОЛЯВАНИЯ НА КОСТИТЕ -
ВРОДЕНИ И ПРИДОБИТИ.

Рахит

Рахитът е болест на растящия детски организъм и се дължи на липса или недостатъчност на вноса на витамин D. Среща се в периода на най-бурния костен растеж. От рахит боледуват кърмачета от 3 до 8 месечна възраст. Недоносените деца боледуват преди 3-ия месец. Оздравяващ рахит може да има и при деца на 3-4-год възраст. Етиология: недостатъчно образуване на вит. Д в кожата и недостатъчен внос на вит. Д с храната. Фактори за развитие на рахита: недоносеност (имат по-малки запаси от вит. Д); географска ширина (страни с умерен климат, студена и продължителна зима, без достатъчно слънцеогряване); в семейства в социален риск с недоимъчно хранене; хранене (изкуствено хранените и късно и неправилно захранени кърмачета, недостатъчен внос на вит.Д). Клиника: Първите признаци на начален рахит са усилено изпотяване, неспокойствие и лесно стряскане, мускулна хипотония, олисяване на тила. Костните признаци засягат тези кости, които в момента растат най-интензивно: череп, гръден кош, крайници.

- Проявите от страна на черепа са: меки и податливи ръбове на фонтанелата, късно затваряне на фонтанелата (след 14-16 мес. дори до края на втората година); краниотабес; деформации на главата (изпъкнали тубери, квадратна конфигурация, нарушен зъбен растеж)

- Прояви от страна на гръдния кош са: камбановиден гръден кош с оформяне на Харисонова бразда, рахитична гърбица, рахитична броеница, рахитичен плосък таз и др.

- Прояви от страна на крайниците: рахитични гривни; деформации на краката - К-,О-,Х- форми; рахитично плоско стъпало, изявено след 2 год. възраст (само в съчетание с други рахитични признаци); късно прохождане.

Лечение: внос на витамин Д с храната и като медикамент (вигантол, деавит) в продължение на 6 седмици с максимална доза, след което няколко месеца се продължава с половината от лечебната доза; мероприятия, осигуряващи образуване в кожата на достатъчно вит. Д; масаж и гимнастика; правилно хранене. Профилактика: Антенатална: пълноценно хранене на бременната, достатъчно слънце, вит. Д в последните месеци от бременността. Постнатална: естествено и правилно хранене, правилен хигиенен режим, закалителни процедури, достатъчно слънцеогряване, витаминопрофилактика след 20. ден след раждането.

Вродено плоскостъпие

Липсата на надлъжен свод на стъпалото - плоскостъпие е най-често срещаната деформация, засягаща ходилото на човека и проявяваща се още с прохождането му. Кърмачетата и децата до 3-4 годишна възраст имат добре развити мастни възглавнички на стъпалото. Но това е физиологично "мнимо" плоскостъпие. Тази мастна тъкан се редуцира докъм 4-годишна възраст. Дотогава се развиват мускулите и връзките на стъпалото, за да могат да задържат изправената стойка на тялото. Когато проходи малкото дете, поради това че не може да пази добре равновесие, то е по-разкрачено, за да увеличи опората си. Възможно е до предучилищна и ранна училищна възраст да не се оформи нормално стъпало - т.е. да остане слабо и с повече мастна тъкан или със слаби връзки и недостатъчност на мускулите. Тогава има по-голяма опасност да се развие плоскостъпие. Клиника: Първите признаци се появяват с болка и изтръпване. Следва спадане на свода след продължителен стоеж или умора и накрая спадането му дори без натоварване. Напредналото плоскостъпие се характеризира с валгизиране на стъпалото (петата се изкривява навън) и обувките се изтриват от вътрешната им страна. Стойката се изкривява и става прегърбена. Появяват се болки в стъпалата, глезените, подбедриците, колената и дори в тазобедрените стави. Болките се засилват след натоварване. Плоскостъпие може да се развие и когато краката се натоварят (ходене, прав стоеж, носене на тежко) след продължително обездвижване. Така мускулите, които не са били упражнявани са отслабнали и връзките, поддържащи свода на стъпалото се разтягат. Профилактика и лечение: След раждането да се осигури по-голяма свобода на движения на крачетата, за да се развият правилно мускулите, да не се ползват през първите месеци обувки. Не се препоръчва допускането на ходене преди 10-мес.възраст. Продължителният престой в изправено положение оказва силно натоварване върху долните крайници и върху ходилата, които още не са подготвени за това. Същото важи и за ранното поставяне на детето (преди седмия месец) в проходилка. Поради незрелостта на костната и мускулната система може да му се нанесе непоправима вреда - плоскостъпие, изкривяване на таза и гръбначния стълб. За да може едно дете да проходи нормално, то трябва да е подготвено за това, а най-добрата подготовка става чрез пълзенето, което представлява много добра тренировка за долните крайници. То ги щади от преждевременни големи натоварвания и ги предпазва от деформации. Освен това, големият разход на енергия, с който е свързано пълзенето, предпазва детето от наднормено тегло, което е също един от основните рискови фактори за развитие на плоскостъпие след прохождане. След прохождането на детето се подбират подходящи обувки. Те трябва да имат мека и еластична подметка, да бъдат широки отпред, за да може детето свободно да движи пръстчетата си, задната част на обувката да е здрава и твърда, за да задържи петата на детето в правилно положение.

Особено важно е при подозрения за плоскостъпие родителите да се консултират със специалист-ортопед, защото проблемите от този характер са отстраними до 18-годишна възраст. При тези пациенти е показано изготвянето при нужда на стелки и обувки по поръчка.

Вродено еквиноварусно ходило (Pes equinovarus congenitus)

Вроденото еквиноварусно ходило представлява вродена деформация, при която ходилото е изкривено надолу и навътре. Това е най-честият тип на криви крачета. Среща се по-често при момчета. В 50 % заболяването е двустранно. Етиология: не е напълно изяснена. Най-вероятната причина е ненормално развити елементи на ходилото вследствие на:

- вътрематочно притискане на ходилото поради липса на околоплодни води;

- задръжка в развитието на талуса (скочната кост) и др.;

Клиника: Деформацията се характеризира с три основни компонента:

- аддукция - извиване на предната част на ходилото навътре;

- супинация - повдигане на вътрешния ръб на ходилото и снижаване на външния;

- еквинус - висок стоеж на петичката.

В зависимост от степента на изразеност на отделните компоненти на деформацията се различават три клинични групи:

І група: трите елемента на деформацията са слабо изразени. Чрез мануална корекция напълно се коригират метатарзо-аддуктусът и варусът, а по-трудно еквинусът. Към тази група спадат 20-25 % от болните.

ІІ група: елементите на деформацията са по-силно изразени и видими. Чрез мануална корекция частично се коригират метатарзо-аддуктусът и варусът, а еквинусът не се коригира. Към тази група спадат 70-75 % от болните.

ІІІ група: трите елемента на деформацията са много силно изразени. Мануалната корекция е неуспешна.

След прохождането на детето елементите на деформацията се задълбочават. Походката е нестабилна. То стъпва по външния ръб на ходилото, в една точка на нивото на Шопартовата става. Диагноза: Поставя се лесно, тъй като деформацията се вижда още при раждането. Чрез фасова и профилна рентгенографии се доказват елементите на деформацията. Лечение: Лечението започва веднага след раждането. При деца от първа клинична група се провежда редресираща лечебна гимнастика. Постигнатият ефект се задържа чрез пластмасови ортези. При деца от втора и трета клинична група се провежда етапна редресация - деформацията се коригира мануално, а постигнатия ефект се задържа чрез гипсови ботушчета. Те се сменят през 6-7 дни. На шест месечна възраст децата се изследват рентгенологично. Ако и трите елемена на деформацията са коригирани, се продължава с консервативно лечение.

Провежда се лечебна физкултура, а през нощта се поставят ортези. След като детето проходи, то носи ортопедични обувки, като до 7-8 годишна възраст се наблюдава от ортопед. Ако на шест месечна възраст се установи при рентгенологичното изследване, че само еквинизмът не е коригиран, се извършва оперативно лечение - удължаване на Ахилесовото сухожилие. Ако и трите елемента на деформацията не са коригирани, се провежда обширна операция. Деформацията често рецидивира, поради което децата трябва да се наблюдават от ортопед.

Вродена луксация на тазобедрената става



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Рахит в детска възраст 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.