Повърхностни чужди тела в окото


Категория на документа: Медицина




При повърхностни чужди тела в окото първото нещо, което трябва да се знае, е да се избягва всякакво триене на болното око, защото така може да се вкара по-дълбоко чуждото тяло или с него може да се нарани роговата ципа. Напрашеното око трябва веднага да се измие с борова вода или с чиста преварена вода. Лесен начин за незабавно отстраняване на малки чужди телца, влезли зад горния клепач (след измиването на окото), е дръпването му и вкарването зад него на миглите на долния. Те често сполучват да избутат прашинките, налепени по задната стена на горния клепач. Ако тялото е подвижно, може да излезе със сълзите, но може да се извади с края на чиста носна кърпа или с влажен памук. Понякога е достатъчно да се подържат клепачите затворени, за да се съберат повече сълзи и да изтикат чуждото тяло. Най-после то може да се извади и чрез плакнене на окото със студена вода. Когато се е загнездило дълбоко под горния клепач, той трябва да се обърне така: хваща се с едната ръка за ресниците, а с другата се натиска с кибритена клечка или с пръста по средата в свивката му и като се каже на болния да гледа надолу, изведнъж клепачът се обръща нагоре, а после с мека чиста кърпичка се изважда чуждото тяло. При нараняване на окото и проникване на чуждо тяло незабавно трябва да се потърси лекарска помощ.
Нормална анатомия Orbiti
Органът на зрението се състои от очна ябълка и спомагателни органи- очни мускули, клепачи, конюнктива и слъзен апарат.
Очната ябълка, bulbus oculi, представлява сферично тяло с диаметър около 25mm. От задномедиалния й участък излиза зрителният нерв. Предната й част (роговица) е прозрачна и е по-изпъкнала. През нея преминават светлинните лъчи, пречупват се в лещата и стъкловидното тяло и достигат рецепторни клетки, разположени в ретината по дъното на очната ябълка. Стената на очната ябълка се състои от три обвивки: външна, средна и вътрешна.

Външната обвивка, tunica fibrosa, се състои от роговица и склера.
Роговицата представлява изпъкнал прозрачен диск, който е вложен в предния ръб на склерата. Склерата има бял цвят и покрива задните 5/6 от очната ябълка. Изградена е от влакнеста съединителна тъкан и през нейни отвори излизат влакната на зрителния нерв.

Средната обвивка, tunica vasculosa, е богата на кръвоносни съдове. Тя се състои от съдовица, ресничесто тяло и ирис. Съдовицата покрива задната 1/2 на очната ябълка. Тя се изгражда от хлабава съединителна тъкан и в нея вървят кръвоносни съдове и сетивни нерви. Ресничестото тяло се разполага между съдовицата и ириса. То притежава съдови сплитове, разположени в ресничести израстъци, които секретират очната течност и гладък ресничест мускул, чиито сухожилия се залавят за лещата. При съкращение на мускула, ресничестото тяло се изтегля напред, сухожилията се разхлабват и лещата става по-дебела (акомодация). Ирисът представлява кръгъл диск разположен отпред, зад роговицата. Той притежава срединен отвор-зеница, а периферията му сраства с ресничестото тяло и роговицата. В ириса има много кръвоносни съдове, пигментни клетки и гладки мускули, които свиват и разширяват зеницата.

Вътрешната обвивка, tunica interna, наречена още ретина има две части: предна сляпа и задна-оптична (очно дъно). Медиално в очното дъно се наблюдава блед участък: папила, която се образува от излизането на влакната на зрителния нерв. На това място навлизат кръвоносни съдове, които вървят с нерва и се разклоняват в ретината. Встрани се разполага т.н. жълто петно с малка централна ямка, която е мястото на най-ясното зрение.
Ретината се изгражда от два слоя: външен и вътрешен. Външният слой представлява двуреден кубичен пигментен епител. Вътрешния слой се изгражда от три реда нервни клетки: рецепторни, биполярни и ганглийни. Рецепторните клетки се разполагат най-отвън към пигментния слой и са два вида- пръчици и конусчета. Пръчиците (около 120 милиона) са разположени равномерно в ретината с изключение на жълтото петно. Притежават израстъци (антени) които се вмъкват между израстъците на пигментните клетки. Под действието на светлината и с участието на витамин А, в тях се натрупва зрителен пигмент- родопсин, получава се фотохимична реакция, която е стимул за възникване на нервен импулс. Пръчиците възприемат слабата ( дрезгавата) светлина и черно-бели цветове. Конусчетата са по- малко (около 7 милиона) и са пръснати между пръчиците, като най-много са в централната ямка. В техните израстъци се натрупва зрителен пигмент йодопсин, получава се фотохимична реакция, възниква нервен импулс, които обуславя възприемането на цветовете и силната светлина. Израстъците на рецепторните клетки се свързват с биполярните нервни клетки, а те с ганглийните клетки. Аксоните на ганглийните клетки се събират в папилата и образуват зрителния нерв. На това място в ретината липсват рецепторни клетки (сляпо петно).
Зретелният нерв се образува от аксоните на ганглийните клетки на ретината. Излизайки от очната ябълка се покрива с мозъчните обвивки. Той преминава през собствен канал на орбитата и в основата на мозъка образува зрителнoто кръстовище. В него се кръстосват само медиалните влъкна, докато страничните остават на същата страна.Така се образува зрителния сноп, който се насочва към междинния мозък.
Пътят на зрението започва от рецепторните клетки (пръчици и конусчета)- І неврон. Те трансформират светлинните дразнения в нервен импулс и ги прехвърлят на биполярните клетки (ІІ неврон), а те на ганглийните клетки (ІІІ неврон). По зрителния нерв пътят достига страничното коленчато тяло на метаталамуса и горното хълмче на четирихълмието (ІV неврон) и завършва в зрителния център на кората ( около птичата бразда на тилния лоб).

Ядрото на очната ябълка се разполага в нейната кухина. Към него спадат: стъкловидното тяло, лещата и очната течност.
Стъкловидното тяло представлява прозрачно безцветно тяло със желеподобна консистенция и високо водно съдържание. То е прозрачно и изпълва по- голямата задна част на очната ябълка. В предния си край притежава вдлъбнатина, към която заляга лещата.
Лещата се разполага между ириса и стъкловидното тяло. Тя представлява двойно изпъкнало прозрачно тяло с плътноеластична консистенция ламеларен строеж. Към екватора и се прикрепват сухожилията на ресничестия мускул. Когато ресничестият мускул се съкрати, сухожилията се отпускат, лещата става по-дебела и пречупвателната й способност се увеличава (акомодация-гледане на близо).
Очната течност се секретира от съдови сплитове на ресничестото тяло и се оттича във вените. Общото й количество е около 0.3ml. Течността се излива в задна очна камера, която е между ириса отпред и лещата и ресничестото тяло отзад, преминава през зеничния отвор и изпълва пространството между роговицата и ириса- предна очна камера. Оттук течността се отчита във венозния Шлемов канал. Поради непрекъснатата секреция (около 10ml. на денонощие), в очните камери съществува налягане от около 16mm живачен стълб.
Диоптричният апарат на окото има светло пречупваща сила от 58 диоптъра. Лещата пречупва с 15 диоптъра, като на 40 години силата й намалява наполовина, а на 60 години е 1-2 диоптъра.

Спомагателни органи на окото
Очната ябълка е обвита с плътна съединителнотъканна обвивка, около която се натрупва мастна тъкан. Така се образува легло, в което стават движенията на очната ябълка от очните мускули.
Очните мускули започват от сухожилен пръстен около зрителния нерв. Те са четири прави (горен, долен, медиален и латерален) и два коси (горен и долен). Правите мускули се залавят за склерата пред екватора на очната ябълка, като образува горен и долен свод. Сводовете са изпълнени със слъзна течност, която се отделя от слъзната жлеза.
Слъзният апарат на окото се състои от слъзна жлеза и слъзни канали. Слъзната жлеза се разполага в горно страничната част на орбитата, Тя се изгражда от жлезисти делчета, чиито отводни каналчета изливат слъзната течност в горния свод на конюнктивата. Обмивайки роговицата, течността се събира в слъзното езерце, разположено в медиалния клепачен ъгъл. Оттук започват две слъзни каналчета (горно и долно) които се вливат в слъзната торбичка. От нея започва общия слъзен канал, който се отваря в долния ход на носната кухина.

Очница Orbita
Очницата се проектира на страничната, лицевата, полуаксиалната и аксиалната снимка на черепа. Част от очницата се вижда и на страничната напречна проекция на пирамидата по Стенверс. На обзорните лицева и сранична снимка на черепа централният сноп рентгенови лъчи минава в страни от очниците и затова техните образи в известна степен са деформирани. При това се наслояват и много сенки на други кости.
На аксиалната снимка очниците се виждат симетрично като два триъгълника с върхове, насочени медиално към турското седло.
Но тук поради наслояване на много костни сенки не е възможно да се отличат подробностите. На полуаксиалната снимка се проектират симетрично двете очници, чийто образ се доближава най-много до анатомичния. Поради това, че тук се отстранява сянката на пирамидата, очната кухина се очертава добре. Затова този центраж е изборен за снимка на очницата. При локализация на чужди тела в очниците всяка една от тях се снима поoтделно. Главата на болния се поставя както за снимка на околоносни кухини (полуаксианла проекция). Обаче централния лъч не минава по сагиталната линия, а точно в изследваната очница. Двете зеници (на сниманото и несниманото око) трябва да бъдат на еднакво разстояние от сагиталната линия. Снимката се прави с помоща на черепния тубус. При страничната снимка централният сноп рентгенови лъчи минава допирателно на средата на външния ръб на очницата.
Но при всички тези центражи не се вижда зрителния отвор -foramen opticum се проектира в долнолатералния квадрант на очницата. Представлява правилно, кръгло просветляване в пръстенообразна костна сянка, поради което контурите му са много рязко очертани. За да се получи точен кръг, централният сноп рентгенови лъчи, трябва да мине по надлъжната ос на канала на зрителния нерв. На снимката се вижда още: външният ръб на очницата, част от яблъчната кост, кухината на клиновидната кост, долният ръб на очницата и горночелюстната кухина. Медиално от зрителния отвор се вижда плътна, леко дъговидно извита линейна сянка, която отговаря на клиновидната равнина. В горния медиален край се виждат части от челната кухина.

Чуждо тяло в окото
При нараняване на окото много често в очния булбус или тъканите около него проникват и засядат дребните чужди тела. Болшинството от тях са металически с по-висок атомен номер. Много по-рядко се срещат неметални чужди тела-песъчинки, парченца стъкло и др. Освен с травматичното си действие металическите тела застрашават окото и с химическо влияние. Поради това е необходимо оперативно отстраняване.
Рентгеновото изследване трябва да отговори на следните важни въпроси:

- дали има чуждо тяло в окото

- ако има колко са на брой

- каква е тяхната характеристика

- точно определяне на мястото на чуждото тяло (локализация)
За рентгеновото изследване на чуждо тяло в окото са предложени много методи, повече или по-малко подходящи при отделните конкретни случаи.
Първият етап на изследването трябва да отговори на първите въпроси- за наличност, брой и характеристика на чуждото тяло. За целта се правят обзорни рентгенографии и по-рядко рентгеноскопия с прицелни снимки. Обзорните графии се правят с центражите за орбити- фас в положение нос-брада и профил. Тези снимки трябва да се правят с отделени за тази цел касети и фолии, които не бива да се употребяват за други снимки. Те трябва да са нови, без дефекти и замърсявания, за да се избягват артефактни сенки, които могат да доведат до заблуждение при диагнозата.

Лицева снимка на орбити

Най-често се прави симетрична лицева снимка на двете орбити. За целта се използва полуаксиалният центраж на черепа- вертекс-назион положение нос-брада. Филмът трябва да бъде с подходящо малък размер 13/18 и лъчевият сноп съответно стеснен. При едностранна снимка само на едната орбита входното място на централният лъч се измества в страни, тъй че изходното да бъде в средата на орбиталния отвор.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Повърхностни чужди тела в окото 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.