Отражение на хипокинезията върху целия организъм


Категория на документа: Медицина



Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий"
Педагогически факултет

Реферат

на тема
Отражение на хипокинезията върху целия организъм

Изготвил/a: Диляна Валериева Велева Научен ръководител:
факултетен номер:257 Доц. д-р Мариана специалност: Предучилищна педагогика и Дамянова английски език

План:
1. Отражение на хипокинезията върху дихателната система.
2. Отражение на хипокинезията върху нервната система.
3. Отражение на хипокинезията върху мускулно - скелетната система.
4. Отражение на хипокинезията върху сърдечно - съдовата система.

Намалената двигателна активност се приценява от специалистите като сериозна причина за появата и развитието на неблагоприятни промени в различни органи и системи още в младата и в средната възраст. Тези промени засилват темповете на стареене и "подпомагат" развитието на редица заболявания с възрастта. Смята се за доказано, че ограничаването на мускулната дейност ускорява формирането на "старчески" механизъм на регулация. Допуска се пряка връзка между двигателната недостатъчност и преждевременното стареене ,а при експериментални животни се доказа съкращаването на живота им в следствие на продължителна имобилизация.Като средство за активна профилактика на преждевременното стареене функционалното натоварване с целенасочена двигателна активност е обосновано теоретически от основоположникът на геронтологичните изследвания у нас проф.д-р Д.Матеев. Според неговата теория с напредването на възрастта хората постепенно се обездвижват, намаляват двигателната си активност. Започват да преобладават процесите на дезасимилация и разграждане, което намалява възможността за самообновяване в живата материя.Единствено функционалното натоварване в оптимално съчетание с рационално хранене и разумна почивка довежда до физиологична умора, възстановяване и свръхвъзстановяване ,с което се задвижва сложният цикъл на самообновявяне в живата материя.

Ограничената двигателна активност се отразява крайно неблагоприятно върху състоянието на дихателната система. Влиянието на моторно-висцералната регулация е ограничено или липсва.При болните много често се намесват и други фактори - психично състояние,медикаменти, смущения от страна на други органи. В тези случаи преди всичко се получават нарушения на регулаторните механизми и дискоординация,включително някои патологични реакции,изразяващи се в несъгласуваност на дихателните движения.Всичките функционални показатели на дишането се влошават - подвижността на гръдния кош и диафрагмата намалява, налице са известна напрегнатост и вдървеност,нарушен мускулен баланс (скъсявания и с повишен тонус разтягания и т.н.). Дихателният обем и болодробната жизнена вместимост намаляват,дихателните резерви са крайно ограничени.

Повечето от заболяванията на нервната система в моторната зона на хората са свързани с хипокинезията. При хипокинезия главният мозък страда от проприоцептивни дразнения на аферентните импулси от опорно-двигателния апарат.Настъпват главно функционални изменения : инертност и намалена лабилност на нервните клетки,влошаване и разстройване на качествата на основните нервни процеси,нарушава се ритмиката на коровата и сензорната дейност,настъпват неблагоприятни промени в мозъчното кръвообращение,намалява еластичността на кръвоносните съдове от което страда кръвооросяването на мозъчните клетки. Тези промени в главния мозък в резултат на хипокинезията се отразяват на целия организъм: разстройват се регулаторните механизми на жизнените процеси и тяхната биоритмика.

В резултат на хипокинезията твърдостта на костната тъкан намалява право пропорционално на имобилизацията. Костта става по-крехка т.е. по податлива на фрактури. Цялостният ефект от хипокинезията е свързан предимно с намаляване на устойчивостта на костта към натоварване. Намалената физическа дейност понижава силата на мускулите, засяга ставите и тяхното нормално функциониране и така предразполага организма към заболявания като артрит и остеопороза, при която костите стават рехави и чупливи. При хипокинезия се изменя тоносът на коремните мускули, това води до неподдържане на коремната кухина в нейното нормално положение. Започват промени във функционирането на вътрешните органи и организмът се предразполага към болести или болестни състояния - така наречените "спаднали бъбреци" или "спаднал стомах" и други. Развитието на мускулите, които изграждат вътрешните органи се нарушава. Особеностите на структурата на костите и състоянието им се определя от механичното натоварване, което се упражнява върху тях в процеса на мускулната дейност. Колкото по-разнообразна и активна е мускулната дейност, толкова по-съвършена е структурата на костната тъкан и толкова по-пълноценни, по-съвършени са механичните свойства на костите.
Мускулната дейност повлиява функциите на бъбреците. Количеството и съставът на урината се повлияват от извършването на физическа работа, но те се променят и при състояние на обездвижване. Обикновено при условията на обездвижването се отбелязва и възникването на песъчинки и камъчета в бъбреците и пикочоотделителните органи или т. нар. бъбречно-каменна болест. Тази болест по-често и по-лесно засяга хората, водещи заседнал живот. Като следствие от намаляването на скоростта на движението на хранителната кишица по хранителния път се променят състава и разпределението на микроорганизмите, които са нормална съставка на дебелото черво. В резултат на тези промени се усилват гнилостните процеси в червото. Задържането на храната в храносмилателните органи и увеличаването на степента на гнилостните процеси в червата водят до образуването и всмукването на по-голямо количество токсични (отровни) вещества в кръвта. При хипокинезия се получава състояние на хронично отравяне на целия организъм и на първо място увреждане на черния дроб. Отровните вещества, всмукани от храносмилателните органи, снижават възможността на черния дроб да участва в процесите на храносмилането и обезвреждането на постъпили в организма вредни продукти. Те снижават и способността му да синтезира редица ценни и необходими за организма вещества, като напр. белтъците. А черния дроб е едно от главните места за тяхната синтеза.

Сериозна последица от обездвижването са изменията в дейността на сърцето. Под влияние на дълготраен заседнал живот рязко се снижават функционалните възможности на апарата за регулиране на сърцето и съдовете. Детренираността на сърдечно-съдовата система се задълбочава и от ортостатичното преразпределение на течностите в организма, при което кръвта циркулира в съдове, загубили нормалния си тонус. Нарушава се процеса на съсирването но кръвта. Това може да доведе до запушване на кръвоносните съдове на важни за организма органи, резултатът от които най-често е фатален. При тези условия хуморалната регулация на сърдечно-съдовата система не е в състояние да осигури приток на необходимото количество кръв /кислород/ към главния мозък, което е една от основните предпоставки за намаляването на нервно-психичната работоспособност и развитие на умора. Обездвижването променя функционалното състояние и на жлезите с вътрешна секреция. В урината по време на работа и след това при нетренирани организми се намалява съдържанието на хормоните, които се образуват от кората на надбъбречните жлези. При тренирани към физическа работа организми тези хормони се увеличават. Известно е, че организмът, без да се снабдява със съответно количество от тези хормони, трудно може да се приспособи към повишени изисквания или приспособяването му става много трудно. В такива случаи, когато тези хормони са в недостатъчно количество, бързо се получава умора при извършване на физическа работа. Такива хора са отпуснати, адинамични. Някои от тези хормони служат за лечение на бронхиална астма (белодробен задух).

Използвана литература:
Иван Петков - "Физическа активност и дълголетие" - 1985г.
Николай Петров - "Кинезитерапия в спортната практика. Обща методика" - 2006 г.
Лекционен курс





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Отражение на хипокинезията върху целия организъм 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.