организация и ергономия на труда в здравното заведение


Категория на документа: Медицина


 Ергономията е наука за човешкия фактор и изучава преди всичко трудовата дейност на човека. Целта е чрез прилагане на знанията и изследванията на различни научни направления да се оптимизира човешката дейност в обкръжаващата среда. Като класическо понятие се определя като адаптивност на техническо, мебелно и др. оборудване към възможностите на човека при ефективност и минимални енергозагуби. Оптимизирането се основава на данни за антропометричните размери на човешкото тяло, за механичните и силови характеристики на човека, параметрите на човешките сетива (зрение, слух, допир и др.) и за надеждността на човешките действия. По този начин се разглежда цялостната ергономична система "Човек- Оборудване- Среда" с основен фактор в човека. Ергономията определя:
1. Начините за проектиране на работния процес
2. Организацията на работното място, при конструкцията и дизайна
3. Приспособявянето им към възможностите на човек

функционалните промени в организма при медицинския труд зависят най- вече от характера на трудовата дейност.

Към основните фактори, които оказват влияние върху промените в органите и системите при медицинските работници, могат да се отнесат:

1. Ограниченото действие на моторно- висцералните рефлекси;

2. Значителното нервно- сензорно и нервно- психично напрежение;

3. Принудителната хипокинезия.

С тези фактори се свързва преяждането, наднорменото тегло, ранното развитие на атеросклерозата. Затова за медицинските работници е характерна високата честота и тежест на заболявания като хипертония, затлъстяване, диабет, исхемична болест на сърцето, мозъчно- съдова болест, атеросклероза.

Известно е, че трудът на лекарите се определя като откривателски (евристичен), протичащ с високо нервно- психическо напрежение вследствие на високата отговорност за здравето и живота на болните, поставяне на бърза диагноза и спешно вземане на решение за лечение, отговорност пред близките на болните и пред обществото, нерядкото съприкосновение със смъртния изход на заболяванията. Това поставя на голямо изпитание личностните качества на лекарите и изисква от тях постоянна квалификация и висока отговорност при работата. Подобен по характер е и трудът на другите медицински работници със средно, полувисше и висше образование- медицински сестри, санитарни инспектори, акушерки, фелдшери, лаборантки и други. При тези медицински работници в трудовия процес преобладават организационно- изпълнителските елементи, с повече двигателна дейност, с по- ниско от лекарите нервно- психическо и нервно- сензорно напрежение.

Основната характеристика на състоянието на организма при медицинския труд е ниският газообмен. При интензивна нервно- сензорна и нервно- психическа работа кислородната консумация нараства максимално до около 6%, а отделеният СОг- с 2%. Общата газова обмяна се променя незначително- максимално с 10-15%. Тези относително малки изменения в сумарния газообмен съвсем не говорят за ниска интензивност на метаболитните процеси в главния мозък. Защото консумацията на кислород в мозъка на 100g мозъчно вещество е 15- 20 пъти по-голяма от тази на 100g мускулна тъкан, но поради малкия си относителен
дял (мозъкът представлява 2.5% от масата на тялото) газовата обмяна на мозъка не може да окаже чувствително влияние върху общата газова обмяна.

Промените в хемодинамичните показатели са непостоянни и слабо изразени. Водещо значение имат циркулаторните промени. Наблюдава се спазъм на периферните съдове и разширение на съдовете на вътрешните органи и забавен пулс. Само при значително умствено напрежение пулсът се учестява, кръвното налягане се повишава, дишането се учестява. В кръвта възникват непостоянни и незначителни промени. Често се наблюдава повишаване на съдържанието на фосфатите в кръвта и урината, спадане на алкалния резерв на кръвта и на кръвната захар. Безспорно най- значителни промени настъпват, в нервната система. На първо място това са промените в активацията. За физиологията и психологията на труда е важен фактът, че ефективното изпълнение на всяка задача изисква определено ниво на активация. Над и под това ниво на активация ефективността е намалена. Ниското ниво на тонична неспецифична активация през нощната смяна на работа е основната причина за трудното поддържане на активното внимание. За оценка на тези промени освен ЕЕГ в практиката с успех се използват редица поведенчески методи като времето на простите и сложни сензомоторни реакции, праговата сетивност на анализаторите, тестовете за оценка на вниманието на анализаторите и др. При изследване на тези показатели при медицинските работници често се установява увеличаване на времето за проста и изборна зрително- моторна реакция, влошаване на обема, концентрацията и разпределението на активното внимание, намаляване на обема на възприетата и преработена информация, влошава се зрително- моторната координация, намалява се устойчивостта на ясното виждане, стеснява се зрителният параметър, увеличава се очната реобаза и т. н.

При по- продължителна хипокинезия се наблюдава спадане на
артериалното налягане, учестяване на пулса, хиповолемия в мозъчните, бъбречните и надбъбречните артерии. Тези хемодинамични промени са причина за появата на вторичен алдостеронизъм, протичащ със задръжка на натрий и отделяне на по- големи количества калий и фосфор в урината, развитие на хипокалемия, а оттам и на мускулна слабост, нарушаване синтезата на имунни тела, на хемоглобина и еритроцитите. Всичко това се дължи на стимулиране на системата ренин- ангеотензин- алдостерон. В резултат на тези промени постепенно се повишава артериалното кръвно налягане, нарушава се обмяната на веществата, нервно- хуморалната регулация, създават се условия за дегенеративни промени, увеличава се серумният холестерол. Наблюдава се понижено насищане на кръвта с кислород. В мозъка тонусът на артериалните съдове се понижава, а се повишава тонусът на венозните кръвоносни съдове, което води до увеличаване на цереброспиналната течност. Наблюдава се повишена възбудимост на симпатикуса и понижена възбудимост на парасимпатикуса.

Хипокинезията е причина и за редица психически отклонения
като: академична неуспеваемост, склонност към употреба на алкохол и тютюнопушене, пристъпи на гняв или състояние на тревога, агресивност, депресия, състояние на разсеяност, враждебност, грешки в работата. При жените се наблюдава сексуална неудовлетвореност и дисменореа, а при мъжете намаление на либидото.

Работоспособността на човека зависи от множество фактори и се измерва с резултатите от изпълнението на трудовите задачи. Под работоспособност се разбира способността на човека да извършва работа за продължително време, без да намалява нейното количество и качество и без да настъпват значителни промени във функциите на организма.
Тя зависи от няколко групи фактори:
- Физиологични- възраст, пол, хормонално състояние, здравно състояние, тренираност, навици, хранене, др.
- Физични фактори- микроклимат, шум, прах, вибрации,
атмосферно налягане, йонизиращи и нейонизиращи лъчения, др.
- Химични фактори- газове, аерозоли, пари, течости, които оказват дразнещо, сенсабилизиращо, гонадотропно, ембриотоксично, мутагенно, тератогенно, канцерогенно действие.
- Биологични фактори- микро- и макроорганизми, източници на инфекции, микотоксини, антибиотици, витамини, хормони и др.
- Психологични фактори- настроение, самочувствие, мотивация, опит, удовлетвореност и др.
За медицинските работници значение има нервно- психичните
характеристики на работоспособността:
- Умствени- отъждествяват се с интелигентността, но включват още памет, индуктивни възможности, боравене с цифри, скорост на възприемане, пространствена визуализация, говорене.
- Технически- умения за работа със съоръжения.
- Психомоторни- сензорни и двигателни умения- сръчност, координация.
- Зрителни- зрителна острота, възприемане на разстояние, различаване на цветове и др.
Съществува ниво на работоспособност, което е различно в рамките на работния ден.
Промените протичат в няколко фази:
1-ва фаза- Период на вработване- време през което динамичния стериотип се възстановява. В съвременния труд продължителността на тази фаза обикновено е от 10 до 30 минути или повече.
2-а фаза- Период на устойчива работоспособност- период на трайно дейно състояние с висока стабилност, организация и координация на функционалните системи. Време със стабилни производствени показатели и пулсова честота и е най продължителен. (8-12; 14-174.) Колкото по-високо е натоварването, толкова по- къс е този период.
3-а фаза- Период на намалена работоспособност и умора- в края на работния ден, повишен пулс в резултат на умората, влошаване на качеството и количеството на извършваната работа.
4-а фаза- Период на възвръщане на функционалното състояние до работно ниво.
Седмичната работоспособност изглежда така:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
организация и ергономия на труда в здравното заведение 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.