Неврози и невротично развитие на личността


Категория на документа: Медицина


ПУ,,ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ"

РЕФЕРАТ
НА ТЕМА

НЕВРОЗИ И НЕВРОТИЧНО РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА

ИЗГОТВИЛ:
ЮЛИЯНА ИЛИЕВА
СПЕЦ.ПЕДАГОГИКА II КУРС
Ф.№1106291036

В своята книга,,Триумфът на психоанализата",Дако дава няколко определения за неврозата:
,,Невроза:много разпространено нервно заболяване с неизвестна анатомична етиология"(стара класическа дефиниция).
,,Неврозата е разпад на личността вследствие съществуването на комплекси"
,,Невротикът е разстроен в отношенията със самия себе си и с останалите хора"
,,Неврозата е неуспял опит за приспособяване към живота и към всекидневната действителност"
Обикновено неврозите се делят на:астения,неврастения,психастения,фобия,
натрапливост,тревожност и хистерия.
Всяка невроза може да се появи посредством физически или психологически симптоми.Имаме сексуални,храносмилателни,сърдечно-съдови,белодробни,кожни,очни,натрапливи,фобийни,тревожни и т.н.неврози.

Теорията на Фройд за ролята на сексуалността в етиологията на неврозите,първоначално се отнася само за такива резюмирани като ,,неврастения"картини на заболяване,сред които особено изпъкват две относително типични ситуации,които Фройд описва като ,,същинска неврастения"и ,,страхова нев-роза".
Фройд е поразен от честотата на грубите смущения в сексуалния живот на невротиците.
Колкото повече се опитва да търси подобни смущения,при което осъзнава,че хората съзнателно скриват истината за сексуалните си проблеми,колкото по-умело продължава изследванията въпреки началното отрицание,толкова по-закономерно се разкриват подобни болестотворни моменти в сексуалния живот,докато окончателно се убеждава в тяхната всеобща разпространеност.
Според Фройд към етиологията на неврозите спада всичко,което може да въздейства увреждащо върху обслужващите сексуалната функция процеси.На първо място са нарушенията,които засягат самата сексуална функция.На второ място са всички онези увреждания и травми,които вторично,чрез общото увреждане на организма,биха могли да увредят сексуалните процеси сами по себе си.
Психоаналитичното изследване позволява на Фройд да докаже невротичната предразположеност в историята на развитието на либидото и да сведе действащите в нея фактори до вродени разнообразия на сексуалната конституция и до преживяните в ранното детство въздействия от външния свят.

ТИПОВЕ НЕВРОТИЧНА ЕТИОЛОГИЯ

Най-непосредственият,най-лесно откриваем и най-понятният повод за невротично заболяване е налице в онзи външен момент,който може да се опише като отказ(провал,лишения).Индивидът е бил здрав,докато неговата потребност от любов е била задоволявана от някакъв реален външен обект;той се невротизира веднага щом бъде лишен от този обект,без да открие заместител за него.Щастието тук съвпада със здравето,а нещастието-с неврозата.Оздравяването по-лесно се удава на трансформацията,която може да замести загубената възможност за задоволяване,
отколкото на лекаря.
За този тип,към който спадат повечето хора,възможността за заболяване следователно започва с въздържанието.Отказът действа патогенно с това,че акумулира либидото и поставя индивида на изпитание колко дълго ще издържи на това повишаване на психичното напрежение и какви пътища ще избере,за да го разтовари.

Има само две възможности да останем здрави при продължителен реален отказ от задоволяване:първо,човек превръща психичното напрежение в креативна енергия,която остава обърната към външния свят и накрая успява да получи от него реално задоволяване на либидото,и второ,човек се отказва от либидно задоволяване,сублимира натрупаното либидо и го използва за постигането на цели,които не са повече еротични и избягват опасността от отказ.

При втория етиологичен тип индивидът заболява не поради някакво изменение във външния свят,което е заместило задоволяването с отказ(от него),а вследствие на едно вътрешно усилие да си достави достъпно в реалността удовлетворение.Той заболява поради опита да пригоди реалността към себе си и да изпълни някакво реално изискване,при което се сблъсква с непреодолими вътрешни трудности.

Третият тип,който Фройд описва като заболяване поради задръжки в развитието,може да се оприличи на екстремален случай от втория тип,на заболяване поради някакво реално изискване.При този тип става дума за лица,които заболяват веднага щом прекрачат безотговорната(в този случай невменяема) детска възрасти по този начин никога не стигат до фазата на здравето,т.е.до неограничената в общи линии способност за постигане на желаните резултати и наслади.Същността на предразполагащия процес в тези случаи е съвършено ясна.Либидото никога не е напускало инфантилните фиксации,реалното изискване не изниква внезапно пред цялостно или частично съзрелия индивид,а се предлага от самия факт на,,остаряване",при което непрекъснато се изменя с възрастта на индивида.

При четвъртият тип Фройд вижда,че заболяват такива индивиди,които до момента са били здрави,които не са преживели нещо ново,чиято връзка с реалността не е претърпяла никакви изменения,така че тяхното заболяване създава впечатлението за спонтанно.
По-конкретното разглеждане на подобни случаи показва,че при тях все пак се е извършила някаква промяна,която трябва да се оцени като особено значима за причиняването на болестта.Поради достигането на определен етап от живота и вследствие на закономерните биологични процеси,количеството либидо в техния психичен инвентар нараства.То е напълно достатъчно,за да наруши психичното равновесие и да създаде условията за възникване на невроза.Подобни внезапни покачвания на либидото са закономерно свързани с пубертета и менопаузата ,с достигането на определена възраст от жените;при някои хора те могат да се появят и в различна от тази периодичност.Натрупването на либидото е първичния момент,то става патогенно вследствие на относителния отказ от страна на външния свят,който все още би позволил задоволяването на някоя по-ограничена либидна претенция.Незадо-
воленото и натрупало се либидо може да преоткрие пътя към регресията и да продуцира конфликти.По такъв начин либидото напомня за това,че при разглеждането на причините за болестта никога не трябва да се изпуска от внимание количествения момент.Всички останали фактори -отказът,фиксирането,задръжките в развитието-остават неефективни,докато не засегнат определена мяра на либидото и не предизвикат известно натрупване на либидо.

Една от темите,които Фройд разглежда е загубата на реалността при неврозата и психозата.Специфичната разлика между неврозата и психозата се състои в това,че при неврозата зависимият от реалността Аз потиска една част от То(нагоновия живот),докато при психозата същият този намиращ се в служба на То Аз се отдръпва от една част от реалността.Така че решаващо при неврозата е надмощието на То.Загубата на реалността е като че ли предварително дадена за психозата;би трябвало да се смята,че при неврозата тя се избягва.

Това обаче не отговаря на наблюденията,при които става ясно,че по някакъв начин неврозата нарушава отношението на болния към реалността,че за него тя е средство да се отдръпне от реалността,а при тежките й форми директно означава бягство от реалния живот.Това противоречие изглежда трудно разрешимо,но то може да бъде отстранено лесно и неговото изясняване само ще подкрепи разбирането за неврозата.
Противоречието е налице до тогава,докато има съобразяване с изходната ситуация на неврозата,при която намиращият се в служба на реалността Аз предприема изтласкване на даден негов импулс. Но това все още не е самата невроза.В много по-голяма степен тя се състои в процесите,които носят някаква компенсация на увредената част на То,т.е.в реакцията срещу изтласкването и в неговия неуспех.
При психозата се различават два етапа за нейното възникване.Първият откъсва Аза от реалността,а вторият иска да компенсира щетите и за сметка на То да възстанови връзката с реалността.Следователно както при психозата,така и при неврозата вторият етап разкрива еднакви тенденции,и в двата случая той обслужва властовите стремежи на То,което не позволява да бъде насилвано от реалността.Така че,неврозата и психозата са израз на бунта на То срещу външния свят,на неговото нежелание и неговата неспособност да се приспособи към реалната нужда,към Ананке.Неврозата и психозата се различават много повече в първата си въвеждаща реакция,отколкото в последвалия опит за репарация.
Началната разлика се изразява в това,че при неврозата част от реалността се избягва(под формата на бягство от реалността),докато при психозата тя се реконструира.С други думи,неврозата не отхвърля реалността,тя само не иска да знае за нея,докато психозата я отрича и се опитва да я замести.
Аналогията между невроза и психоза се състои в това,че и двете частично не успяват да решат задачата,която си поставя втория етап,поради което изтласканият нагон не може да си създаде пълен заместител(невроза),а представителството на реалността не може да се излее в задоволителни форми.При психозата акцентът пада изцяло върху първия етап,който е болестотворен в себе си и може да доведе само до заболяване,докато при неврозата той пада върху втория етап,свързан с неуспеха на изтласкването,докато първият етап се удава,а при здравите се е удавал безброй пъти,макар и не без цената на необходимите за това психични разходи.
По правило неврозата се задоволява с това да избягва съответната част от реалността и да се предпазва от срещи с нея.Острата разлика между невроза и психоза обаче се смекчава поради това,че при неврозата също не липсват опити да се замени нежеланата реалност с една по-приемлива.Възможности за това предлага съществуването на един свят на фантазиите,област,която навремето при включването на принципа на реалността е била отделена от външния свят,а след това е била,,пощадена,,от изискванията на жизнената необходимост и която не е недостъпна за Аза,но все пак е слабо прикрепена към него.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Неврози и невротично развитие на личността 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.