Нервни болести - лекции


Категория на документа: Медицина


 Тема 1
Анатомия и физиология на НС. Неврон.
Невронът е основна анатомична и функционална единица на НС. Всеки неврон се състой от клетъчно тяло, дендрити и аксон. Клетъчното тяло съдържа ядро, ядърце и протоплазма, в която се намират различни структури, най-важни са неврофибрилии и нислови гранулации. Дендритити са къси и богато разклонени израстъци- в протоплазмата си имат нервофибрили и нислови гранулации. Аксонът е дълъг израстък без нислови гранулации, с осев цилиндър от неврофибрили, който е обвит от миелинова и шванова обвивка. Той има множество разклонения в крайните си отдели, чрез които се осъществява връзка с други неврони. За функционалните особености на аксона има миелиновата обвивка, колкото дебелината и е по-голяма, толкова по-бързо се провеждат нервните импулси.
Невроните се разделят на 3 вида:
> Най-добре миелинизирани- притежават най-висока възбудимост.
> По-слабо миелинизирани- притежават по-слаба възбудимост. От тези две групи двигателни влакна са съставени нервите на соматичната НС.
> Слабо миелинизирани- провеждат импулсите най-бавно. От тези влакна е изградена ВНС.
Отделните неврони се свързват чрез контакт- синапс. Синапса се разделя на:
> Аксо-соматични- аксонните разклонения на едната клетка се свързват с клетъчно тяло на другата клетка.
> Аксо-дендрити- аксонните разклонения на едната клетка се свързват с дендритните разклонения на другата клетка.
Провеждането на възбудата през синапсите може да става само еднопосочн, провеждането с една скорост (постоянна) възбудата по нервното влакно в синапса се забавя с една мили секунда. Синапса лесно се ''уморява''. Той може да се увреди от някой токсични вещества като кураре (отрова), атропин и ерготоксин (за симпатиковата нервна система). Някой вещества улесняват провеждането на възбудата- медиатори (ацетилхолин). Под влияние на дразнители (електрични, химични и други), нервния елемент може да реагира с възбуда или подтискане, които представляват основни свойства на неврона. Периферната нервна система се образува от аксоните на двигателните клетки групирани и разположени в главния мозък.

Тема 2
Анатомия и физиология на НС. ПНС.
Невронът е основна анатомична и функционална единица на НС. Всеки неврон се състой от клетъчно тяло, дендрити и аксон. Аксонът осъществява връзка с други неврони чрез разклоненията си. За функционалните си особености на акскона има миелинова обвивка, колкото дебелината на обвивката е по-голяма, толкова по-бързо се провеждат нервните импулси.
Невроните се разделят на 3 вида:
> Най-добре миелинизирани- притежават най-висока възбудимост.
> По-слабо миелинизирани- притежават по-слаба възбудимост. От тези две групи двигателни влакна са съставени нервите на соматичната НС.
> Слабо миелинизирани- провеждат импулсите най-бавно. От тези влакна е изградена ВНС.
Периферната НС се образува от аксоните на двигателните клетки групирани и разположени в главния мозък и предните рога на гръбначния мозък. Гръбначно мозъчните нерви се образуват от 3 влакна- двигателни, сетивни и вегетативни. По хода на периферните гръбначно-мозъчни нерви се намират:
> Коренче- предно и задно
> Междупрешленен ганглий
> Спинален нерв
> Сплит
> Периферен нерв
Черепно мозъчните нерви притежават коренчета и нервни стволове. Зависимост от мястото на поражения на периферните нерви се различават:
> Радикулит
> Плексит
> Неврит
ПНС провежда нервни импулси от ЦНС до периферната еферентна част и от периферните органи към ЦНС (аферентна част).

Тема 3
Анатомия и физиология на НС. ЦНС- главен мозък. Корови синдроми.
I.Главния мозък е най-добре развит у човека. При възрастни той тежи около 1320 грама при мъжете и 1250 при жените. Разполага се в черепната кухина, има сферична форма с две части- долна основна, която лежи върху черепната основа и горна изпъкнала част. Чрез големия тилен отвор преминав в гръбначния мозък. Главния мозък се състой от сиво и бяло вещество. От сивото вещество са изградени мозъчната кора и подкоровите възли, а от бялото вещество- мозъчните пътища, които са еферентни и аферентни. Мозъчната кора притежава около 14 милиарда нервни клетки наредени в 6 слоя. Кората на главния мозък е надиплена, образувайки извивки и бразди, 1/3 от повърхността на кората е видима, а 2/3 са скрити в извивките на браздите. Главния мозък се състой от следните дялове:
> Заден мозък- той се дели на продълговат, мост и малък мозък
> Среден мозък- Mesencephalon
> Междинен мозък- Diencephalon
> Краен мозък
С появата на слуховия анализатор най-рано се формирал задния мозък. Средния мозък се е развил и формирал във връзка със зрителни анализатори. Най-късно се развили голямо мозъчните полукълба висшите корови функции, човешката реч и др.
II.Корови синдроми: при увреждане на различни отдели на мозъчната кора възникват типични болестни прояви:
1.Тилен синдром- увреждане на тилната дейност води до зрителни разстройства- отпадане на части от зрителните полета, елементарни зрителни усещания- фотопсии. При отпадане на вторичните зрителни зони настъпват зрителни агнозии- болния вижда но не познава предметите. В основата на зрителната агнузия стой нарушение на зрителния синтез на отделните признаци. При увреждане на теменно-тилната област настъпва оптико-пространствена агнозия. Болния не може да определи дясно-лява страна предмета, да определи посоките на света.
2.Слепоочен синдром- при увреждане на слепоочния дял настъпва атаксия- болния залита на противоположната на уврежданата страна. При засягане на левия слепоочен дял се нарушава говорът- афазия. Разстройват се четене и писане.
3. Теменен синдром- при поражение на задната централна обвивка настъпват смущения в сетивността- хипо или анестезия със соматотопична характеристика. Тя може да бъде моно или хемихипестезия на противоположната на уврежданата страна. При засягане на вторичните зони настъпва, стереоагнозия- болния не може да разпознае предметите които опипва. При увреждане на десния темпорален дял настъпва анозогнозия- липсва съзнание за парализа на крайниците. Може да настъпи и апраксия- загуба на умението за извършване на обикновенни дейности (хранене, обличане).
4.Челен синдром- при поражение на предната централна извивка настъпват парализи със соматична характеристика. При увреждане в областта на Брока се наблюдава моторна афазия. Челните поражения често протичат и с психични нарушения. Най-често се наблюдава апатико-абуличен синдром- болните са безразлични отпуснати. При увреждане на челния дял могат да настъпят кординационни нарушения като разстройство в двигателния синтез- анализатор.

Тема 4
Анатомия и физиология на нервната система.
ЦНС-гръбначен мозък. Стволови синдроми.

Анатомията на нервната система се състой от среден мозък, мост и продълговат мозък.
Среден мозък (mesecephalon)- съединява междинния мозък с варолиевия мост и малкия мозък. Състой се от две части:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Нервни болести - лекции 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.