Курсова работа по анатомия


Категория на документа: Медицина


 Гръбначния стълб е сложно устроена структура, осигуряваща връзка между множество кости - череп, кръстцова кост, ребра, гръбначни прешлени. Гръбначния стълб е изграден от 33 прешлена, разделени в отдели както следва:
* шиен отдел - 7 прешлена
* гръден отдел - 12 прешлена
* поясен отдел - 5 прешлена
* кръстцов- 5 прешлена
* опашен - 4 прешлена

Погледнато общо прешлените се разделят на две части. Горната част (прешлените които са до кръстцовата кост) са наречени истински - vertebrae verae. Те са 24 на брой и са подвижно свързани.

Долната част, представена от кръстцовата и опашната кост се състои от 9 - 10 споени един с друг прешлени, които са наречени несамостоятелни, лъжливи - vertebrae spuriae.

В съответствие с трите основни функции на гръбначния стълб (опорна, защитна и двигателна) се различават три части на прешлена: тяло, дъга и израстъци. Прави впечатление, че телата на прешлените нарастват прогресивно от горе на долу, като при шийните те са най-малки, а при поясните - най-големи.

Това се обяснява с обстоятелството, че шийните прешлени носят само тежестта на главата, докато всички, разположени по-надолу, поемат все по-голяма тежест - тази на частта на тялото, намираща се над съответното ниво.

Прешлените са най-добре развити там, където функционалната натовареност е най-голяма (поясен и кръстцов отдел), а са по-малки, където функционалните изисквания не са големи (шиен и опашен дял).

Най-голяма е натовареността на кръстните прешлени, поради което те са сраснали, докато опашната кост е свободна от опорна функция и представлява изчезващо, рудиментарно образувание.

Защитната функция на прешлена се осъществява благодарение наличието на неговата дъга - arcus vertebrae. В непосредствена връзка с двигателната функция се намират израстъците на прешлена.

Прешленът се изгражда от: тяло (corpus); дъга (arcus), която с двете си крачета се залавя за тялото; между тялото и дъгата се загражда отвор (foramen); един бодлест израстък (processus spinosus); два напречни израстъка (processus transversus); два горни ставни израстъка (processus articularis superior); два долни ставни израстъка (processus articularis inferior).

Шийните прешлени- vertebrae cervicales, показват определени различия.

Първият шиен прешлен- atlas, не притежава тяло; в ранните етапи на развитието основната част от тялото на неговия зачатък се присъединява към тялото на втория шиен прешлен и изгражда особен придатък към него, наречен зъб. Първият шиен прешлен- atlas, притежава две дъги: предна, по-къса- arcus anterior и задна, по-дълга- arcus posterior. На външните повърхности на двете дъги се намират по една срединно разположена пъпка- tuberculum anterius et posterius. По вътрешната/задната/ повърхност на предната дъга се намира леко вдлъбната ставна фасетка- fovea dentis, която служи за съчленяване със зъба на II шиен прешлен. По горната повърхност на задната дъга се намира бразда- sulcus a. vertebralis. Двете дъги на атласа са свързани помежду си от всяка страна чрез странична костна маса- massa lateralis. Двете повърхности на последната са леко вдлъбнати; горната- fovea articularis superior, служи заа съчленяване с тилната кост, а долната- fovea articularis inferior, за съчленяване с II шиен прешлен . Латерално, от страничната маса се разполага напречен израстък- processus transversus. Той притежава един отвор- foramen transversarium.

Първи шиен прешлен, Atlas

Вторият шиен прешлен- axis, притежава тяло и дъга. Тялото нагоре се продължава в зъб- dens axis. Последният съдържа две ставни повърхности: предна и задна- facies articularis anterior et posterior. Те служат за съчленяване с атласа. От най-изпъкналата част на дъгата се издава къс и широк бодилест израстък. От всяка страна на тялото се намират по две ставни повърхности- горна и долна. По-латерално от последните се намират напречен израсък и отвор; по вид и положение те са сходни със същите образувания на атласа.

Втория шиен прешлен, от горе. Втория шиен прешлен, отстрани.

Останалите шийни прешлени /от III до VII/ имат сходно устройство. Тялото им при напречен срез има овална форма. Горната повърхност на тялото е вгъната, а долната изпъкнала. От дъгата на прешлена се издава назад къс и раздвоен бодилест израстък. Латерално се издава напречен израстък, на който се намира напречен отвор. Този израстък завършва с две пъпки- предна и задна, tuberculum anterius et posterius. Горната повърхност на израстъка, намираща се между двете пъпки е улейовидно вдлъбната- sulcus nervi spinalis/ в нея заляга съответния гръбначно-мозъчен нерв/. Ставните повърхности на горните ставни израстъци са обърнати нагоре и назад, а тези на долните ставни израстъци- надолу и напред.

Шиен прешлен

Седмият шиен прешлен се отличава с голяма дължина на бодилестия израстък, който не е раздвоен, проминира под кожата и може лесно да се опипа; поради това този прешлен се нарича проминиращ- vertebra prominens.

Седми шиен прешлен.

Отворите на ребрено-напречните израстъци на шийните прешлени образуват канал, през който преминава прешленовата артерия, която кръвоснабдява ствола на мозъка. Деформациите на шийните прешлени могат да притиснат артерията и да предизвикат недостатъчност на мозъчното кръвоснабдяване, наречено "вертебро-базиларен синдром". Болните с това заболяване не трябва да извършват резки движения в шийната област, тъй като могат да загубят съзнание.

Функционална анатомия на свързванията на прешлените. Телата на истинските прешлени са свързани помежду си чрез 23 междупрешленни дискове, влакнесто - хрущялни плочки и надлъжни връзки, разположени по предната и задната им страна.

Първият диск се разполага между телата на първи и втори прешлени, а последният между телата на пети поясен прешлен и горната повърхност на кръстцовата кост. Независимо от нивото на което се намира, дискът има една и съща структура, която е формирана от четири части.
1. Централна - пихтиесто ядро - nucleus pulposus, разположено по средната линия на прешленното тяло.
2. Периферна част - фиброзен пръстен - anulus fibrosus, обгражда ядрата.
3. Две тънки хоризонтални, хрущялни пластинки (горна и долна), сраснали с тялото на прешлените. Тези хрущялни пластинки в еволюционен план представляват растежната плочка на прешлена и с напредване на възрастта се губят.

По форма дисковете са сходни с горната и долната повърхност на прешленните тела, но по площ са малко по-големи от тях. Противоположно на другите отдели на гръбначния стълб, шийните дискове са плътно обградени от кост, като вдлъбнатата горна и изпъкналата долна повърхност на тялото на шийния прешлен задържа здраво диска на своето място.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Курсова работа по анатомия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.