Кардиогенен шок


Категория на документа: Медицина



Шок
Определение
1) шокът е полиетиологичен синдром, който се характеризира с остра циркулаторна недостатъчност, водеща до нарушена тъканна перфузия, нарушено клетъчно дишане и обмяна, последователно развитие на органна дисфункция, органна недостатъчност и смърт. Това е една от най-честите причини за смърт и заедно с острата дихателна недостатъчност са най-честите и най-спешните индикации за хоспитализация в отделенията за интензивно лечение. Шокът винаги е животозастрашаващо състояние, поради което диагностиката, оценката и лечението на пациентите с циркулаторен шок трябва да бъдат осъществявани едновременно.
2) Основни видове шок.
В зависимост от тежестта на изразеност на отделните компоненти на патофизологична верига се различават следните видове шок:
* Хиповолемичен шок.
* Кардиогенен шок
* Септиченшок
* Анафилактичен шок

Кардиогенен шок

Определение
Кардиогенният шок представлява неадекватна циркулация на кръвта, дължаща се на неспособността на камерите да изтласкват необходимото количество кръв,предизвикана от остро и силно понижаване на сърдечния минутен обем с тежка хипоперфузия на тъканите, водеща до клетъчна дистрофия, метаболитни, респираторни коагулационни и други нарушения.

В повечето случаи се касае за остра помпена недостатъчност на сърцето с остро понижаване на минутния обем и понижено кръвоснабдяване на жизнено важните органи - мозък, сърце, бели дробове, бъбреци. Често кардиогенният шок е съчетан с остър белодробен застой (кардиална астма, белодробен оток).

Етиология - Най-често кардиогенният шок възниква при следните състояния на сърцето:

1. Тежка контрактилна недостатъчност при: остър миокарден инфаркт, остър миокардит, тежки хронични заболявания в крайната им фаза - кардиомиопатия, придобити или вродени пороци особено след оперативни интервенции с екстракорпорално кръвообращение.

2. Остри или хронични механични нарушения на сърдечната функция - остра митрална или аортна инсуфициенция, руптура на междукамерна преграда или папиларен мускул, голяма камерна аневризма, перикардна тампонада, тежка клапна или подклапна аортна стеноза, тромб в лявото предсърдие, голяма белодробна емболия, силно намалена разтегливост на камерните стени н др.

3. Високостепенни тахи- или брадиаритмии.

Хемодинамика - Важни за кардиогенния шок са следните хемодинамични параметри:

1. Силно намален минутен обем - сърдечен индекс под 1,8 l/min/m²
2. Понижено артериално налягане - систолно по-малко от 80 mm Hg, средно по-малко от 60 mm Hg, диастолно по-малко от 50 mm Hg.
3. Сърдечна честота по-голяма от 100/min.
4. Повишено централно венозно налягане по-голямо от 10 mm Hg
5. Повишено периферно-съдово съпротивление.
6. Повишено теледнастолно налягане в лявата камера, средното налягане в лявото предсърдие, средното налягане в белодробната венозна система над 20 - 25 mm Hg. При тези случаи има съчетание на нискодебитна остра сърдечна недостатъчност с остра застойна (кардиална астма, белодробен оток).

Патогенеза:
Настъпва в резултат на остър инфаркт на миокарда. Намаляването на съкратителната способност на миокарда води до намаляване на минутния сърдечен обем, в резултат настъпва понижаване на артериалното налягане и недостатъчно кръвоснабдяване на тъканите. Като реакция на това настъпва повишена активност на симпатиковата нервна система с отделяне на норадреналин и адреналин и учестяване на сърдечната дейност. Възниква метаболитна ацидоза, която влияе отрицателно върху силата на сърдечните съкращения. В резултат на намаляване на кръвотока, настъпват промени в коагулацията, което води до образуване на тромби(микротромби), нарушаване на тъканната перфузия.
Патофизиология - При миокардните заболявания кардиогенният шок има три основни патофизнологични механизма:

1. Миокарден фактор - изразен с тежка контрактилна недостатъчност и силно намален минутен обем (сърдечен дебит) с последващо включване на компенсаторни реакции: повишена активност на симпатиковата нервна система с отделяне на норадреналин и адреналин и учестена сърдечна дейност.

2. Периферно-съдов - изразяващ се в компенсаторен спазъм на артериолите с повишено периферно съпротивление и задълбочаване на тьканната хипоперфузия и хипоксия. При около част от болните има намален тонус на артериолите и дилатация на същите като резултат на рефлекси, изхождащи от запушената коронарна артерия при миокарден инфаркт и дразнене на барорецепторите.

3. Тъканен фактор - изразяващ се с остра исхемична дистрофия на тъканите с метаболитна ацидоза, забавена микроциркулация, повишена капилярна пропускливост, повишена агрегация на тромбоцитите, повишен вискозитет на кръвта, повишена екскреция на О2 от хемоглобина в еритроцитите, нарушено кръвосъсирване с повишена склонност към тромбообразуване.

Тежката исхемия на органите води до различни усложнения като оток на мозъчните клетки, оток на миофибрилите с електролитни нарушения и камерни и надкамерни аритмии, остра исхемична тубулна некроза с остра бъбречна недостатъчност, нарушения в чернодробната функция, хеморагичен гастродуоденит, шоков бял дроб - синдром на респираторен дистрес у възрастни, който се изявява след 24 - 48 часа с картината на интерстициален н алвеоларен оток и белодробна недостатъчност с тежка хипоксемия.

Клинична картина - Кардиогенният шок се развива обикновено на фона на основното сърдечно заболяване и се изразява с: тежко общо състояние;
1. Нарушение в мозъчната перфузия- различна степен на нарушено съзнание - възбуда, еуфория, дезориентация, унесеност, сънливост, кома, гърчове;
2. Нарушения в кожната перфузия- студена бледо-цианотична кожа; ускорен, мек до нишковиден пулс; хипотония;
3. Нарушения в дихателаната система- ускорено, повърхностно, а по-късно Чейн-Стоксово дишане;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Кардиогенен шок 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.