HIV и СПИН


Категория на документа: Медицина



HIV и СПИН

История и произход на HIV

HIV /Човешки имунодефицитен вирус/ произхожда от SIV /Маймунски имунодефицитен вирус/ по дивите шимпанзетал. Маймунският имунодефицитен вирус е преминал в човека, предизвиквайки пандемия от СПИН. Като резервоар от който е започнало разпространението на инфекцията се сочат общностите от шимпанзета около река Санага в Камерун.

Съществуват две хипотези за възникване на пандемията от СПИН.
Първата хипотеза се нарича Камерунската "ловна" хипотеза, според която ловец е бил ухапан или се е порязъл, докато е разфасовал маймуна и това е довело до инфектирането му. Втората хипотеза се нар. хипотеза за полиомиелитната ваксина. Според нея пандемията е предизвикана от живата полиомиелитна ваксина, за чието приготвяне са използвани кл. култури от бъбрек на инфектирани шимпанзета. Тя е приложена на милиони африканци в периода 1957-60г при експерименталните масови ваксинации водени от Hilary Koprowski.
HIV е изолиран едновременно от два колектива:
1 През 1983г. От Люк Монтание и Франсоаз Баре-Синоси /Институт " Луи Пастьор" Париж/, носители на Нобелова награда за медицина и физиология за 2008г./ изолират вирус и го наричат LAV /лимфоаденопатичен вирус/.
2 През 1984г. - Робърт Гало /САЩ/, изолира вирус от пациенти със СПШН, който нарича HTLV - 3.

В България през1987г. е създадена Национална лаборатория по СПИН към НЦЗПБ.
През същата година е въведен задължителен контрол на кръвните банки за антитела срещу HIV. Установено е, че ХИВ произхожда от вирус по диви шимпанзета,

Класификация на HIV

Група: VI (ssRNA RT), Семейство: Retroviridae, Род: Lentivirus. Генетично и антигенно се различават 2 типа HIV-1 и HIV-2

Структура и морфология на HIV

Сферичен с диаметър около 120 nm.Изграден от 2 идентични /+/ едноверижни РНК молекули, здраво свързани към нуклеокапсиден протеин и ензимите, необходими за вирусната репродукция Нуклеокапсида има спирална симетрия и е заобиколен от куршумоподобен капсид /р24/. Капсида е заобиколен от матриксен слой /р17/, над който се намира вирусния суперкапсид. Той е изграден от фосфолипиден бислой с клетъчен произход, в който са вградени 2 вирусни гликопротеина, означени като gp120 и gp41.Те са свързани помежду си и образуват шипчета по повърхността на вируса. Gp120 взаимодейства с клетъчните рецептори, а Gp41 участва в сливането на клетъчната мембрана с вирусната обвивка.

Чувствителност на HIV
1 Чувствителен към липидни разтворители и детергентни
2 Стабилен на 37º С за 1 час
3 Достатъчна е обработката на повърхостта /дрехи, прибори/, върху която е капнала капка кръв от HIV позитивен пациент с дезинфектант, спирт или липидоразтворител, за да се инактивира вируса
4 Вируса е много устойчив на много ниска температура /- 70º до - 196º С /

Репродукция на HIV

Основните етапи на вирусната репродукция включват:
1. Адсорбция .Свързване към чувствителни клетки - ХИВ се свързва към клетки, участващи в имунния отговор , които имат CD4 рецептор, като Т-клетки, Т-клетъчни предшественици в тимуса, моноцити и макрофаги, еозинофили, дендритни клетки и микроглиални клетки от централната нервна система. Ефективната адсорбция на вируса се осъществява не само чрез свързване с CD4, но и чрез свързване с корецепторни молекули / CCR5 и CXCR4/

HIV вариантите се делят на :
> М тропни - инфектират приимуществено макрофаги, като използват корецептор CCR5. Наричат се R5 вируси. Не индуцират образуването на синцитии, установяват се в ранните стадии на инфекцията и характеризират половия начин на предаване на инфекцията.
> Т- тропни - инфектират CD4+ Т- клетките, използват като корецептор и се нар. X4 вируси. Те са по вирулентни и се откриват в по-късните стадии на инфекцията и индуцират синцитии, което е лош прогностичен белег.
> М/Т тропни - двойнотропни вируси, инфектиращи двата вида клетки

Генът кодиращ CCR5 се среща в различни варианти сред населението:.

* CCR5- Delta32/хомозиготен генотип/- липсват 32 нуклеотида в двата алела. Делецията води до продукция на дефектен ко-рецептор, HIV не го разпознава и не се прикрепва към него, което предотвратява инфектирането. Хората, носещи мутиралия вариант на гена CCR5, са неподатливи към заразяване с M - тропни щамове на HIV.
Вариантът CCR5- се среща предимно при жителите на Европа и е изключително рядък при азиатците и африканците / в Северна Европа - 5-15%, в България - 7% в Гърция 4% са хомозиготни CCR5-Delta3/,
* CCR5- Delta32/хетерозиготен генотип/ - възприемчиви към HIV, но инфекцията бавно прогресира към СПИН

2. Пенетрация и депротеинизацията на вируса се осъществява се сливане на вирусната обвивка с клетъчната цитоплазматична мембрана, в резултат на което вирусния нуклеокапсид се освобождава в цитоплазмата на клетката
3. Обратна транскрипция и интеграция - ензима обратна транскриптаза копира вирусната РНК в ДНК, която се транспортира до ядрото на клетката и там се интегрира в клетъчната ДНК. Интегрираната вирусна ДНК се нарича провирус.
4. Транскрипция и транслация - провируса може да остане в латентно състояние в продължение на години, но когато клетката се активира, провируса се транскрибира в иРНК- и, които служат като матрица за синтез на нови вирусни белтъци и като нови вирусни геноми
5. Самосглобяване, пъпкуване и узряване - Сглобяване на HIV вирионите започва на цитоплазматичната мембрана на клетката готоприемник. Узряването става или по време на пъпкуването на вириона или след освобождаването му от клетката.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
HIV и СПИН 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.