Долекарска помощ


Категория на документа: Медицина


 1. Неотложни животоспасяващи мероприятия при полеви условия-спасителни операции-видове, характеристика. На първо място трябва да се направи оценка състоянието на пострадалия,защото не малък процент от загиналите умират преди да са достигнали до болницата поради неправилно оказана първа помощ,изобщо неоказана първа помощ,от прибързан и неправилно осъществен транспорт.Най-често срещаните местопроизшествия са пътнотранспортните произшествия,които най- често се дължат на неспазване правилата за движение по пътищата; шофиране с несъобразена скорост; лоши пътни условия; неизправен автомобил; употреба на алкохол; недостатъчна квалификация; При попадане на автопроизшествие трябва да се спазват някои важни правила като да се въведе ред и организация на действията; да се отцепи движението; не трябва да се заличават следите по пътното платно; трябва да се запази фактическата обстановка такава каквато е; ако има пожар трябва да се изгаси; След това се осигурява достъп до пострадалите като най-напред се насочва вниманието към седящите на предната седалка и по възможност се насочваме към вратата на шофьора тъй като тя не се заключва.Използват се подръчни материали без да се губи време.Установява се броя и състоянието на пострадалите което е от значение за пристигането на необходимия брой мед. екипи.След това се проверява за наличие или липса на съзнание, за наличие или липса на дишане,за наличие или липса на кръвообращение.За наличие или липса на съзнание се търси възможен словесен контакт с пострадалите.Следим правилно ли отговарят на зададените им въпроси.Имат ли адекватно отношение към случилото се.При всички изпаднали в безсъзнание се наблюдава липса на словесен контакт и/или заемането на някаква принудителна поза.Тогава търсим някакъв признак на живот у тях като дишане,кръвообращение. Проверяваме за наличие на спонтанно дишане като наблюдаваме дихателните движения на гръдния кош или чрез усета на въздушна струя от ухото приведено към входа на устната кухина.За наличие на сърдечна дейност се следи по пулсациите на радиалната артерия, пулсациите на сънната артерия, пулсациите на бедрената артерия.При наличие на дишане и пулс пострадалия се поставя в стабилно странично положение.Ако липсва дишане и пулсации проверяваме състоянието на очите.Ако намерим разширени и нереагиращи на светлина зеници значи пострадалия е изпаднал в клинична смърт.Клиничната смърт е обратимо състояние и изисква незабавни животоспасяващи действия.При изнасяне,извличане и транспортиране на пострадалите трябва да се спазва определен ред.Първи се изнасят пострадалите в безсъзнание.След това тези със затруднено от травмата дишане. Пострадалите с кръвоизливи. Пострадалите в шок. ШОК - остро несъответствие м/у обема на циркулиращата кръв и кръвното русло(сечението на всички кръвоносни съдове).Кръвта в тялото е около 4,5 до 5 литра.Лице в шок е отпуснат, блед, пулса е силно учестен, кръвното налягане е много ниско.Шокът е клиничен синдром (съвкупност от симптоми)на остро и продължително недостатъчно кръвооросяване на тъкани и органи,което е последица от тежка форма на ниско кръвно налягане.Стадии на шока са компенсаторен(свиване на кръвоносните съдове и учестено дишане като кръвотечението продължава), начална декомпенсация (кръвното продължава да пада,не се разгражда глюкозата и се увеличава млечната киселина), декомпенсация(мозъчна смърт).Видове шок са хиповолемичен(причинен от дехидратация); кардиогенен (причина в сърцето като аритмия,инфаркт и др.); септичен(в резултат на тежка инфекция-бактериална); неврогенен(например от тежка травма); анафилактичен (причинен от бурна алергична реакция); Коматозните състояния представляват загуба на съзнание при запазени жизнени функции-дишане и кръвообращение.Коматозното състояние протича при замъглено съзнание-словесния контакт и волевите действия са запазени; при сънливост-пострадалият е в неестествена сънливост.Изпълнявя лесни команди,отговаря едносрично; безсъзнателно състояние,от което пострадалият може да бъде изведен само с болкови дразнения; Комата е пълна загуба на съзнание,липсва каквато и да е връзка с пострадалия.

3. Начини за извличане, изнасяне и транспортиране на пострадали.
Животозастрашаващо усложнение което може да възникне е обструкция на ГДП "Гълтане на езика".При шок пострадалият се поставя в легнало положение,като краката му се вдигат на високо,брадичката се издърпва нагоре,а главата назад.При пострадали в съзнание и с по- леки наранявания се правят кръвоспиращи превръзки; шиниране на счупени крайници; превръзка на рани; затопляне при охлаждане; Съобщава се до най-близкия пункт на КАТ и БМП за мястото на катастрофата; за броя на пострадалите; за състоянието на пострадалите; Обстановката се съхранява за улеснявяне дейността на СО. Ако има изхвърлени на пътното платно наранени или трупове трябва да бъдат пренесени на подходящо място,след очертаване местоположението им на пътя.Ако екип на БМП не се отзове трябва да се реши кога да се пристъпи към транспортиране на пострадалите? В какво положение да бъдат транспортирани? С какво превозно средство да бъдат транспортирани? Практиката показва,че най-добри резултати са налице,когато претърпелите ПТП получат своевременна и ефикасна първа помощ.Груба грешка е незабавното транспортиране на пострадалите без оценка на състоянието им. Пострадалите се делят на: Леко пострадали.Тези които не са губили съзнание; не са претърпели тежка травма; нямат данни за вътрешен кръвоизлив,и счупване на големи кости; могат да бъдат транспортирани с всякакъв транспорт (включително и лек автомобил но не и мотоциклет); Средно тежко пострадали са тези които за кратко време са били в безсъзнание; нямат масивен кръвоизлив; могат да бъдат транспортирани след оказване на първа помощ; транспортират се легнали по гръб в цял ръст за предпочитане с придружител; Тежко пострадали са тези които са в безсъзнание; Имат нараняване на тялото и крайниците с обилно кървене; Има данни за счупване на гръбначния стълб; При тежко пострадалите всяко транспортиране без предварително оказване на необходима първа помощ,без стабилизиране на дишането и кръвообращението е груба грешка и често води до фатален изход.Транспортират се задължително по гръб,с придружител,който при нужда да има готовност за реанимация.Транспортиране на пострадали се извършва при спазването на някои правила като: При нарушена дейност на сърцето (кръвообращението)вследствие масивна кръвозагуба и развитие на шоково състояние е необходимо да се улесни притока на кръв към жизнено важни органи-мозък,сърце,бели дробове.Пострадалият се поставя в наклонено към главата положение на тялото.При отслабено или спряло дишане допълнително се извива главата назад към тила за осигуряване на свободно проходими дихателни пътища.При травми на гръдния кош,придружен от задух, пострадалият се поставя в полуседнало положение на тялото,което облекчава дишането.При черепно-мозъчни травми е показано положението с повдигната горна част на тялото,което улеснява оттичането на венозна кръв от главния мозък и с това подпомага борбата с мозъчния оток.При травми в областта на корема се препоръчва легнало по гръб положение на тялото с присвити към корема бедра.Така коремните мускули се отпускат и болката значително намалява.При травми на гръбначния стълб тялото се поставя задължително на твърда плоскост в хоризонтално по гръб положение, с подложка в областта на главата.Трябва да не губим самообладание,защото някои травми могат да изглеждат потресаващо.Въпреки това пострадалият може да бъде спасен.Ако губим самообладание не трябва пострадалия да го вижда!Той трябва да ни има доверие и да ни съдейства!

2. Неотложни животоспасяващи мероприятия при полеви условия. При спиране на кръвообращението или при случайте, в които организмът не може да си набави необходимия кислород, за няколко минути настъпват необратими увреждания на мозъка.Именно в рамките на тези няколко минути на пострадалите може да бъде оказана животоспасяваща помощ, която да ги изведе от критичното състояние и наистина да спаси живота им.Животоспасяващите мероприятия могат да се провеждат от всеки и навсякъде.За провеждането им не е необходима специална обстановка, сложна екипировка или дългогодишно обучаван специалист.За да е жив един човешки организъм трябва нормално да функционират две жизненоважни системи в човешкото тяло-дихателна и сърдечно-съдова системи.Често животоспасяващите мероприятия са част от провеждане на спасителни операции, поради което е необходимо да се разгледа мястото им в целия спасителен план. Отделните етапи на спасителните операции включват основно следните компоненти: оценка мястото на инцидента; обезопасяване мястото на инцидента; осигуряване на адекватен достъп до пострадалите; оценка състоянието на пострадалите; провеждане на неотложни животоспасяващи мероприятия; извличане и пренасяне на пострадалите; транспорт до лечебно заведение; При пострадал в безсъзнание, липса на дишане и липса на кръвообращение е необходимо да се пристъпи към провеждане на неотложни животоспасяващи мероприятия. В медицинската литература те често се описват с абревиатурния термин "А, В, и С мероприятия".А-airways-осигуряване на чисти и проходими дихателни пътища. В-breathing-провеждане на изкуствено дишане. С-circulation-поддържане на кръвообращението(сърдечен масаж). Проходимостта на дихателните пътища може да бъде нарушена най-често от: С падане корена на езика; Наличие на чужди тела в устната кухина-счупени зъби,костни фрагменти, съсиреци, секрети; Оток или спазъм на гласните връзки, оток на лигавицата на дихателните пътища; При спиране на дишането-апнея имаме липса на видими дихателни движения; не се чува и долавя въздушна струя от вдишван или издишван въздух; Спешни мероприятия при спиране на дишането и/или запушване на дихателните пътища които се предприемат са освобождаване на дихателните пътища; почистване на дихателните пътища с два пръста или чрез аспирация; започване на изкуствено дишане; по възможност ендотрахеална интубация; Провеждане на изкуствено дишане - уста към нос, уста към уста, изкуствено дишане по метода на Холгер Нилсен, изкуствено дишане с технически средства.При изкуствено дишане уста към нос главата на пострадалия се отвежда назад и устата се затваря чрез повдигане на долната челюст.Спасителят поема дълбоко въздух, обхваща с устните си ноздрите на пострадалия и издишва дълбоко. След обдишването устата на пострадалия се отваря, за да се улесни излизането на подадения въздух от дробовете на пострадалия. С-провеждане на сърдечен масаж.Бива директен и индиректен.И в двата случая се притиска сърцето, като при това кръвта от него се изтласква към големите съдове; когато натискът се преустанови, сърцето се изпълва с кръв и при последващата компресия изтласква поредната порция кръв към големите съдове.Сърдечна дефибрилация-мероприятия свързани със синхронизиране работата на сърцето.Бива мануална(ръчна) и инструментална.Пострадал в безсъзнание-повдига се долната челюст, отвежда се главата назад, вика се за помощ.При липса на дишане-почистване на горни дихателни пътища, две обдишвания на пострадалия "уста към нос", при невъзможност-"уста към уста".Търси се пулс на сънната артерия.При наличие на пулс се продължава обдишване с честота 12-14 в минута.При липса на пулс-ръчна дефибрилация, проверка за поява на пулс.При липсата на пулс след ръчна дефибрилация-индиректен сърдечен масаж и изкуствено дишане в съотношение 15:2(при един спасител) и 5:1(при двама спасители). През 2005г. е взето решение съотношението сърдечен масаж към изкуствено дишане да е 30:2, без значение дали е един или са двама спасителите.Рационална КПР - приоритет при провеждане на КПР е индиректен сърдечен масаж с минимална честота и продължителност на прекъсванията.Нежелателно е провеждането на изкуствено вдишване с прекъсване на компресията на гръдната стена.ДА СЕ МИНИМИЗИРА ПРЕКЪСВАНЕТО НА ИНДИРЕКТНИЯ СЪРДЕЧЕН МАСАЖ!!!

4. Рани-видове рани.Обработване на раните при полеви условия. Раната е травматична увреда, при която е нарушена целостта на кожата или лигавиците, както и подлежащите тъкани в контузената област, съпроводени с различни по тежест и вид кръвотечение и бактериално инфектиране застрашаващо живота на пострадалите.В зависимост от вида, посоката и силата на травмиращият агент раните биват: контузионни, разкъсно-контузионни, ампутационни, порезни, прободни, рани от ухапване и огнестрелни.Според това, дали травмиращия агент прониква или в телесни кухини /черепна,гръдна и коремна/ те се определят, като проникващи и не проникващи.Броят на нараняванията характеризира раните като единични и множествени. Видовете рани биват: 1.Контузионна рана - получава се от удар във или със тъп предмет. Ръбовете на раната са неравни, размачкани и пропити с кръв, зацапани с частици от травмиращия агент или дреха. Раната кърви оскъдно поради размачкването и тромбозирането на съдовете. Около раната има кръвонасядане и охлузване. Размачканите тъкани са бактериално замърсени. 2.Разкъсно-контузна рана - получава се от травмиращ агент с неравни ръбове действащ с по-голяма сила и скорост. Ръбовете на раната са подобни на тези на контузионната рана. В дъното на раната има разкъсани подкожие, мускулни влакна и кръвоносни съдове. Тази рана кърви обилно при увреди на артериални или венозни съдове с по-голям диаметър и също е богато бактериално инфектирана. 3.Ампутационни рани - получават се от травмиращ агент с голяма кинетична сила, който откъсна части от крайниците в областта на ставите, с изтръгване на сухожилията или счупване на костите на крайника. Характеризира се с неравна ампутационна повърхност, обилно кървене, често довеждащ до хеморагично-травматичен шок. 4.Порезна рана - причинява се от остър режещ предмет. Ръбовете на раната са гладки с линейна форма, а дъното е плитко. Кървят обилно при прерязване на магистрални съдове е не са богато инфектирани. 5.Прободна рана - получава се при нараняване с тънък, остър предмет. Ръбовете на раната съответстват на формата на нараняващият агент. Тези рани кървят оскъдно и не може да се види дъното на раната. Раневият канал е тесен и дълъг и благоприятства развитието на бактериална инфекция. 6.Рана от ухапване - причиняват се от зъбите на животни и насекоми. Видът на раната зависи от устройството на зъбите на животното и имат характеристиката на прободни наранявания при ухапване от змии, насекоми и кучешките зъби на хищници. Или с характеристика на разкъсно-контузна рана от ухапване от тревопасни животни и хищници. Тези рани са богато бактериално инфектирани. 7.Огнестрелна рана - причинява се от проектилите на огнестрелни оръжия /бойно, ловно, "стоп"-патрон, отсколъчни/. Тя се характеризира с входно отвърстие, раневи канал и изходно отвърстие. В зависимост от това дали има наличие на входно отвърстие, раневи канал и изходно отвърстие огнестрелната рана бива преминаваща. При наличие само на входно отвърстие и раневи канал е сляпа, а при наличие само на раневи канал е допирна. Входното отвърстие е кожен дефект с гладки ръбове, а изходното е със скъсани, неравни ръбове. Раневият канал е запълнен със съсиреци, части от дрехи, костни частици и е богато бактериално инфектиран.Огнестрелната рана от "стоп"-патрон се характеризира с кръвонасядане с нарушаване целостта на кожата в диаметър от 3 до 5 см. и наличие на чужди тела /части от дрехата и проектила/. Тази рана е също богато бактериално инфектирана. Основни принципи при оказване на първа помощ:
1.Оказването на първа помощ започва винаги и задължително на мястото на злополуката; 2.Оглед на наранената област и определяне характера на раната; 3.При болни в безсъзнание срязване на дрехите или разпаряне по шевовете; 4.Незабавно спиране на кървенето според тежестта му чрез налагане на компресивна превръзка, притискане на съда в раната, пристягане на крайника с Есмарх или турникет; 5.Поставяне на стерилна превръзка за предотвратяване допълнително замърсяване и инфектиране на раната; 6.Обездвижване на наранената област; 7.При проникващо нараняване в гръдната област се прави херметизираща превръзка с керемидообразно залепени лейкопластни ленти; 8.При проникващо нараняване в коремната област се прави стерилна превръзка, а при излизане на органи от коремната кухина същите не се прибират, а се покриват със стерилна превръзка. Забранява се даването на течности, храна и болкоуспокояващи; Обработка на раната: Тя се състои в извършване на временно кръвоспиране, почистване на раната и нейната околност. Почистването на раната се извършва от ръба на раната в страни с памучени или марлен тампон, напоен с дезинфекциращ разтвор /спирт, йод, йод-бензин, риванол, йодасепт/. Раната директно се измива с кислородна вода, риванол и ако е замърсена с чужди тела, същите се отстраняват с пинсета, ако са свободно лежащи и не забити в тъканите. При забити чужди тела в тъканите, същите не се отстраняват, поради опасност от обилно кървене. След извършването на тези манипулации се пристъпва към поставяне на стерилна марлена превръзка, фиксирана с бинт или лейкопласт. Ранева инфекция: Раневата инфекция е най-честото усложнения на раните. Причиняват се от болестни микроорганизми, които довеждат до местни и общи прояви. Местните признаци са болка, зачервяване, оток на тъканите в съседство с раната, повишаване на температурата на кожата в съседство с раната и отделяне на гноевидна материя. Общите признаци са: втрисане, повишаване на температурата 38-39оС, отпадналост. Освен острата гнойна инфекция при попадане на анаеробни бактерии /бактерии развиващи се при липсата на кислород/ възникват и специфични инфекции - тетанус и газгангрена.Тетанус-тетанусът се причинява от анаеробен микроорганизъм, образуващ силно устойчиви спори. Попадайки в раната той отделя токсини. Инкубационният период е от 24 ч. до 15-20 дни след нараняването, като средно е от 3 до 4 дни. Признаците на заболяването са: болка в областта на дъвкателанта мускулатура, гърч на мускулите, довеждащ до невъзможност за отваряне на устата. Постепенно се обхваща и мимическата мускулатура, като гърчат довежда до саркастична усмивка. Обхваща се интеркосталната мускулатура, коремната стена, диафрагмата и мускулите на крайниците. Болният се извива в дъга като опорни точки са петите и тилната част на главата или се извиват в страни. Гърчът на мускулатурата може да бъде толкова силен, че да доведе до разкъсване на засегнатите мускулни групи. Болните изпитват чувство на страх, характерно е рязкото повишаване температурата, ускоряването на сърдечната дейност и честотата на дишане. Пострадалите загиват от остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност. Ето защо при всяко нараняване се трябва да се извършва профилактика с тетаничен анатоксин. Газгангрена-причинява се от анаеробни микроорганизми, които отделят токсини, които предизвикват газообразуване и оток на тъканите. Инкубационният период е средно 3 до 4 дни. Признаците на заболяването са засилващи се болки в областта на раната, придружени с рязко увеличаващ се оток на тъканите, наличие на газ в подкожието и мускулните обвивки, характеризиращ се при пипане като триене, подобно на скърцане на пресен сняг. Кожата е с бронзов отенък и е покрита с мехури. Раната оскъдно секретира, но не гноен секрет. Болните са напрегнати, дишането, сърдечната дейност и телесната температурата са повишени. Постепенно състоянието се влошава и довежда до смъртта на пострадалите.

5, 6 и 7. Травми на опорно-двигателния апарат (ОДА) и методи за обездвижването им. Травма-едномоментно въздействие в/у човешкия организъм от външен фактор, който предизвиква в тъканите и органите на човека анатомични и функционални нарушения съпроводени с местна и обща реакция.Травмата означава увреда, повреда, насилствено нараняване на човешкия организъм под въздействие на външен фактор.Травмите биват: 1.Високоенергийни-те са най-тежките.Напр. от огнестрелно оръжие. 2.Нискоенергийни-напр. счупвания при възрастните хора, особено при жените.Общо травмите се делят на закрити (няма нарушаване на целостта на кожата); открити (има нарушаване на целостта на кожата и лигавиците); вътрешни (засегнати са вътр. органи); външни; ОДА се състои от следните системи: 1.Костна система (кости и стави); 2.Мускулна (мускули и сухожилия); 3.Съединително-тъканна с-ма (това е съединителната тъкан която изгражда ставните капсули и ставните връзки); 4.Периферна нервна с-ма (периферните нерви); Травмите на ОДА разделяме по локализация: 1.Изолирана травма (когато има уреждане на ОДА само в една област); 2.Множествена (има засягане на две или повече области на ОДА); 3.Съчетана (при която освен увреда на ОДА има и засягане на вътр. органи.Напр. счупване на таза и увреждане на оретрата-това е канала който извежда урината от пикочния канал навън; друг пример е счупване на ребра и разкъсан бял дроб и др. 4.Комбинирана-при която освен засягане на ОДА има и влияние на външни фактори-термични, физични, химични и др.Само при извеждане на пострадал от пожар не ни търсят отговорност как точно сме го изнесли. 5.Политравма-комбинация от множествена и съчетана травма. Обикновено тук пострадалите са в шок.ШОК - остро несъответствие м/у обема на циркулиращата кръв и кръвното русло(сечението на всички кръвоносни съдове).Кръвта в тялото е около 4,5 до 5 литра.Лице в шок е отпуснат, блед, пулса е силно учестен, кръвното налягане е много ниско.Нормалният пулс е от 60 до 80 удара в минута. Нормалното кръвно налягане е 80 на 120.Нормалното дишане е от 12 до 20 пъти в минута.Най-леката травма е контузията(натъртване,смачкване)-те включват изменения локализирани в мястото на травмата(болка,оток,кръвонасядане(хематом) по кожата).Често се придружават и с охлузване на кожата.Целостта на крайниците се запазват.Поставя се студено или лед на мястото на травмата(може да се слагат в продължение до 48ч.).След това се използват мазилата които резорбират кръвонасядането.По тежка травма от контузията са навяхванията на крайниците.При тях има нарушаване на целостта на ставите, но същата е болезнена и оточна с ограничаване на определен обем на движенията от нея.Пострадалия може да натоварва крайника.Прави се стегната превръзка и се поставя лед или студено.При много тежки навяхвания се прави обездвижване с Крамерова шина.По-тежка травма от навяхването е изкълчване на ставите-получава се нарушаване на целостта на ставата с разкъсване на ставната капсула или торбичка и имаме частично или трайно разместване на костните краища образуващи ставата.Симптомите са: --спонтанна и силна болка при опит за движение на ставата; --блокаж на ставата(липса на всякакви движения в нея); --деформация на ставата(липса на нормален контур на засегнатата става в сравнение с незасегнатата); --промяна на цвета на крайника(при притискане на вената цвета е тъмно червен, а при притискане на артерията цвета е блед.Кислорода се променя с червените кръвни клетки и се свързва с хемоглобина в тях.При отравяне с въглероден окис цвета на пострадалия е мораво червен, а при отравяне с въглероден двуокис е блед.При изкълчване на ставите крайникът се имобилизира в положението в което е! Такъв пострадал никога не се изпраща сам до болницата! Фрактура на костите-нарушаване на целостта на една кост.Делят се пълни и непълни счупвания.Непълните счупвания най-често се срещат при децата.Счупванията биват още директни(на мястото на приложената травма) и индиректни(далече от мястото на счупване).При счупване има силна болка в мястото на счупването дължаща се на разкъсване на нервните окончания. Има оток, подутина и хематом.Има деформация от разместването на костните крайници и загуба на функциите на крайниците.Има ненормална подвижност в мястото на счупване.Пострадалият заема принудително положение. Алгоритъм на действие при травматична ампутация на части от крайниците или на цели крайници: 1.спиране на кръвотешението-кръвоспираща превръзка която се прави над коляното за долен крайник и над лакътната става за горен крайник, защото на тези места има само една кост в/у която се притиска кръвоносният съд.При артериално кръвотечение се прави кръвоспираща превръзка, а при венозно и капилярно се прави компресивна (притискаща) превръзка. 2.правим стерилна превръзка на раната откъдето е откъснато и по същия начин завиваме и откъснатата част.Никога не се обработва раната с дезинфекциозни разтвори-само с физиологичен разтвор или чиста вода.Откъснатата част се поставя в торбичка, а тя в друга торбичка на пълнена с вода и лед, за да няма пряк контакт. 3.не се позволява на пострадалия да пие, да яде или да му се дават обезболяващи. 4.до шестия час може да се изпрати пострадалия до центровете за реимплантации. Методи на имобилизация (обездвижване): Първо основно правило е при травма на ОДА пострадалия да се постави по гръб на твърда подложка, защото гръбначния стълб има най-голяма стабилност.При поставяне по корем при наранен гръб. Стълб може да се прекъсне гръб. Стълб и да се затрудни дишането при притискане на гърдите.Поставя се яка на Шанц, ако разбира се имаме такава без значение дали имаме нараняване на гръб. Стълб като счупване или разместване, т.е. поставяме я профилактично.При счупване на дълги тръбести кости задължително трябва да се имобилизират двете съседни на счупването СТАВИ, защото в противен случай може да има движение на фрагментите и дори едно счупване да се превърне от закрито в открито.Имобилизирането става чрез шини, триъгълни кърпи или се импровизира с подръчни материали.

8. Термични изгаряния- видове, характеристика и оказване на долекарска помощ.
Изгарянията се причиняват от контакт с горещи предмети, голи пламъци, топлинно лъчение, горещи пари и течности и др.Те увреждат тъканта в различна степен. Сериозността на изгаряне зависи от размера на засегната тъкан / в % / , дълбочина, възраст и здравословно състояние на пострадалия, допълнителни наранявания, от продължителността и мястото на контакта с топлината , както и от температурата.
І-ва степен - зачервяване, болка , подуване; ІІ-ра степен- мехури ; повърхностни изгаряния- интензивна болка ; дълбоки изгаряния- слаба болка, усещане за опънатост;
ІІІ-та степен - образуване на струпеи, рани , обагряне; ІV-та степен - овъгляване на кожата , тъканите и евентуално костите; Съществуват 3 възможни усложнения застрашаващи живота на пострадалия: Шок - срив на кръвообръщението в рамките на няколко часа, загуба на кръвна плазма , която се премества от кръвния поток.
Нарушение на функциите на организма- / бъбреци , бели дробове може да се увреди или изцяло да преустанови/.Инфекция- Проникването на микроорганизми.Първа помощ: 1. гасене на горящи дрехи -- отстраняване на дрехите внимателно; -- не се опитвайте да отделите дрехите,които са залепнали за кожата; -- дръжте,ако е възможно изгорелия участък под течаща вода за 10-15 мин. Това ще облекчи болката и ще намали шока и топлина. 2. Прикриване на изгорелите участъци-използват се стерилни превръзки за изгаряния,ако не разполагаме с такива се използват чисти чаршафи;
предприемане на противошокови мерки; -- от незабавно мед. лечение се нуждаят изгаряния от ІІІ-та спепен или от ІІ-ра степен ако мехурите са по големи от дланта на пострадалия /т.е. приблизително 1 % Никога : не се докосват изгарянията с пръсти; използвайте ръкавици за еднократна употреба; не мажете с мехлеми и др.; не се опитвайте да отстранявате залепнали дрехи; не пукайте мехурите;

9. Характеристика на химическите изгаряния и оказване на долекарска помощ.
Химическото изгаряне е увреждане на тъканите , причинено от киселини или снови.Степента на увреждане зависи от концентрацията или количеството на разяждащото в-во или продължителността на контакт с него.Има различни в-ва и течности , които могат да причинят и отравяния , и химически изгаряния.Разпознаване:
-- обстоятелства при нещастен случай; -- увеличаваща се болка при продължаващ контакт на кожата с химикалите; -- струпеи /киселини/ или подуване / при основи/
-- зачервяване и болка в засегнатата област; Опасности : -- увреждане на кожата;
-- сериозни , дълбоки рани с висок риск от инфекция и шок, ако са били засегнати големи кожни участъци; -- отравяне; ПЪРВА ПОМОЩ: -- незабавно отстранете замърсеното облекло; -- изплакване с обилно количество течаща вода за 15-20 мин., като замърсената вода трябва да се оттича свободно по най-краткият път, за да се избегне контакт с незасегнатите части от тялото; -- при изгаряне с органични разтворители като бензин, петрол, алкохол, да се използва сапунена вода; -- направата на стерилна превръзка; -- предприемане на противошокови мерки; -- СМП; -- да се използват латексови ръкавици и да се избягва контакт с химическото вещество.
При попадане на химическо вещество в очите има опасност от увреждане на роговицата или ослепяване.Разпознава се по честото мигане или силно присвиване на очите,поради интензивна болка. Помощ: -- изплакване на окото за около 15-20 мин.;
--ако пострадалия е неспособен сам трябва да го поставите в легнало положение и след като обърнете главата му към засегнатата страна да се разтворят клепачите с 2 пръста и=> изплакването.Покрийте двете очи със стерилна превръзка и СМП.

11. Измръзване- видове, характеристика и оказване на долекарска помощ.
Измръзването е локално, тъканно увреждане, породено от нарушено кръвообръщение в резултат от излагане на студ,влага и вятър.Може да се получи при t<6 C. Студът нарушава притока на кръв в засегнатия участък.На риск от измръзване са подложени слабо защитени мускули и тъкани части от тялото-пръсти на ръце и крака,уши и др.
Повърхностно измръзване: --бледност и вцепененост в началото; -- следва бодяща болка и синьо-червено оцветяване на кожата в областта на измръзване; Дълбоко измръзване: --мехури,оцветяване на кожата о бяло до сиво-синьо; -- понижена подвижност на засегнатия участък; --безчувственост при допир; -- интензивна болка при затопляне; Опасността се поражда от това , че ако тъканите започнат да загиват , това може да доведе до необратимо увреждане на засегнатия участък.Първа помощ:
-- разхлабване на стегнато облекло; -- поставяне на стерилна превръзка в/у засегнатото място; -- даване на пострадалия на топли, подсладени напитки, но не и алкохол;
-- стоплете пострадалия с допълнителни дрехи или одеяла; -- закарайте пострадалия на преглед при лекар; --не трябва да се загрява директно, нито да се разтрива със сняг или груба кърпа.Карайте пострадалия да движи замръзналите крайници.Необходимо е затоплянето да става постепенно, поради опасност от нарушение на дейността на сърдечно-съдовата система.При хипотермия -мръзнене,апатия,умора, заспива, забавен пулс и отслабване на дишането.Опасност от срив в дишането и кръвообръщението/<30 C/.Помощ: -- дръжте пострадалия буден; -- честа проверка на дишана и кръвообръщение; -- завиване и затопляне; -- обаждане до ЦСМП; --топли напитки; --без масажи и разтривки; --превръзки на засегнатото;

12. Описание на външния вид на пострадали с състояние на клинична смърт, на шоково болни и оказване на долекарска помощ.

Ангина пектурис, стенокардия, гръдна жаба-това са все синоними при гръдна болка, оплаквания които ще има човек поради стеснение на кръвоносния съд.Когато запушването е голямо се нарича вече миокарден инфаркт.Рисковите болести за есхимична болест на сърцето могат да бъдат: --артериална хипертония(високо кръвно налягане); --тютюнопушене; --затлъстяване; --нарушения в мастната обмяна(хипер холестерол емия); --заседнал начин на живот; --захарен диабет(най-много износва съдовете чрез атеросклерозата/съдържа много холестерол/); --наследственост; --мъжки пол; Характеристики на гръдната болест есхимия при гръдната жаба: --притискане, стягане, натиск, присядане; --болка явяваща се зад гръдната кост показана с цяла длан и после свит юмрук; --явяващо се при усилие(физическо, емоционално) и може да трае секунди, минута или няколко минути; --спиращо със спиране на усилието или вземане на нитроглицерин под езика; --оплакването може да бъде съпроводено с пребледняване; --нерядко имаме изтръпване на ляво рамо или лява ръка(симптом на инфаркта); При промяна на характеристиката на оплакванията когато те станат по-чести и по-продължителни и не се ограничават от спиране или нитроглицерин или усещането се явява за първи път е пред инфарктно състояние(нарича се нестабилна ангина пектурис), т.е. съдът ще се запуши.Когато оплакванията траят повече от 20-30 минути, те се съпътстват от т.нар. вегетативни прояви(гадене, потене, повръщане, слабост, непостоянен пулс), това вече е инфаркт на миокарда.Лечение-нитроглицерин под езика (разширява съда) по 1 таблетка през 5 минути три пъти.Ако до един два часа не се заеме с проблема следва некроза.Слага се стенд или чрез собствен съд от човека се прави обхождане на стеснения съд(т.нар. байпас). Комата е състояние на пълна загуба на съзнание, като са запазени основните жизнени функции - дишане и сърдечна дейност, макар че понякога и те могат да са нарушени.При комата будността и яснотата на съзнанието отсъстват. Няма отваряне на очите, няма реч и крайниците не се движат нито по команда, нито при болкови раздразвания.Човек, който изглежда като заспал, т.е. има пулс и дишане, а в същото време не може да бъде събуден от външни стимули и вътрешни нужди, е в състояние на кома.Клиничната смърт е липса на сърдечна дейност, дишане, съзнание, широки и нереагиращи зеници, студена кожа.Клиничната смърт е обратимо състояние и се извършват А, В, С мероприятията.Причините за кома, могат да бъдат метаболитни или структурни. Болест на мозъка, Рядко причината е психогенна.Метаболитни:Екзогенни интоксикации(лекарства, алкохол, наркотици). Ендогенни интоксикации(диабетна кетоацидоза, хипогликемична, уремична, чернодробна, хипоксична).Структурни:Менингити, субдурален кръвоизлив, епилепсия, черепно мозъчни травми и др.Основните причини за кома по значимост са интоксикация, инсулт, черепно-мозъчна травма, кома след епилептичен припадък. Диабетната кома е най-важна. Диабетът е заболяване с абнормно високо ниво на глюкозата в кръвта. Той е резултат от недостатъчна продукция на инсулин - един от човешките хормони, отделян от задстомашната жлеза, чиято задача е да контролира кръвната захар, насочвайки я в клетката, където тя служи като "гориво" за енергийните процеси. Без инсулин клетките страдат за глюкоза въпреки високите стойности в кръвта.При диабетичната кома началото е постепенно, болният има жажда, отделя много урина, обезводнява се, губи тегло, има жажда, кожата е суха, лицето е зачервено с дъх на ацетон. Другата кома при диабет е в следствие на намаление на глюкозата при лечение с хапчета или инсулин и се нарича хипогликемична кома. При нея началото е остро, понякога с конвулсии, предхождани от замаяност и объркване, потене, гадене, повръщане, глад, болка в корема. Кожата е влажна, бледа и студена, зениците реагиращи.Уремична кома. Уремията е болестно състояние, при което настъпва самоотравяне на организма с токсични продукти от обмяната на веществата при нарушеното им отделяне от бъбреците.Глазгоу кома скалата оценява състоянието на ЦНС според словесния отговор , двигателния отговор и отварянето на очите. Нормален брой точки - 15, минимум възможен - 3, под 9 точки е загубил съзнание, под 7 е в кома.Независимо от причините, продължителността на комата е не повече от 2-4 седмици, след което настъпва: -- частично или пълно възстановяване; -- вегетативно състояние т.н. "будна кома"; -- смърт. ШОК - остро несъответствие м/у обема на циркулиращата кръв и кръвното русло(сечението на всички кръвоносни съдове).Кръвта в тялото е около 4,5 до 5 литра.Лице в шок е отпуснат, блед, пулса е силно учестен, кръвното налягане е много ниско.Шокът е клиничен синдром (съвкупност от симптоми)на остро и продължително недостатъчно кръвооросяване на тъкани и органи,което е последица от тежка форма на ниско кръвно налягане.Шокът има 3 етапа: 1.компенсация; 2. декомпенсация; 3. необратим шок; Шоково болният е отпуснат, блед, безучастен към околните и манипулациите, има учестен пулс , кожата е студена и влажна и бледа. Най-често е израз на кръвозагуба.Опасността е от изпадане в безсъзнание , смущаване в дишането и сърдечната дейност.ДОЛЕКАРСКА ПОМОЩ: При намиране на човек в безсъзнание, поведението при липса на пулс е кардиопулмонална ресусцитация, при липса на дишане - освобождаване на дихателните пътища, изкуствено дишане.При коматозно болния има дишане и циркулация, за това първо се проверяват дихателните пътища дали са свободни и чисти от повърнато, кръв, зъбни протези.Проверява се дали пациентът не е в шок.Ако е възможно, се остава с пострадалия, а друг човек се изпраща за медицинска помощ.Транспортира се в странично стабилно положение на тялото с отметната назад глава за поддържане на свободни дихателни пътища или в гръбно с изпънат врат и глава за освобождаване на дихателните пътища при кардиопулмоналната ресусцитация, ако се наложи.Хората, придружаващи пациента до болницата, не трябва да бъдат освобождавани преди да бъдат разпитани.ВНИМАНИЕ ! Всяка остро настъпила промяна в психичното състояние или поведението на човека, независимо от възрастта и социално-икономическото му положение, задължава първо да се помисли за интоксикация.

13. Остри екзогенни отравяния.
Отравянето се появява със силни, често живото-застрашаващи симптоми на болест .
Отравяне се подозира ако първоначално здрав човек внезапно развие сериозни признаци на болест като например: -- нарушение на съзнанието,изпадане в безсъзнание;
-- състояние на еуфория и интоксикация; -- гадене, повръщане; -- изменение цвета на кожата/ бледност, зачервяване, посиняване./; -- изменение на зениците; -- проблеми с дишането и сърдечната дейност; Опасности са шок, безсъзнание, спиране на дишането и сърдечната дейност.Може да има и трайни увреждания на черен дроб, бъбреци, мозък
Първа помощ: Целта й е да се запази животът чрез взимане на общи мерки,които зависят от състоянието на пострадалия,вида отрова и начина и на приемане.
Ако пострадалия е в безсъзнание спешно определяте състоянието,изпратете остатъци от отровата или съда в който е била с пострадалия в болницата.Ако пострадалия е в съзнание : -- вземете мерки с/у шока; -- обадете се на ЦСМП; -- изпратете остатъци от отровата заедно с пострадалия; Отравяне с СО- безцветен отровен газ без мирис. Задушаване с СО2-безцветен,тежък газ с кисел мирис,измества кислорода и така се получава задушаването.Отравяне с дим.При тях съществува опасност за пострадалия както и за оказващия помощ.Първа помощ е незабавно да се извика бърза помощ и специализирани спасителни екипи.За да се избегнат рискове трябва: -- да се преместят пострадалите от зоната на опасност и то при наличие на автономно дихателно оборудване за спасителя; -- без електро и друго осветление на мястото и искри; -- спешно определяне на състоянието на пострадалия; -- животоспасяващи мерки;

??

??

??

??



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Долекарска помощ 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.