Детска целебрална парализа


Категория на документа: Медицина


Детска церебрална парализа (ДЦП)
Проект на Иво Добрев
Детската церебрална парализа (ДЦП) е събирателен термин, обединяващ група хронични непрогресиращи симптомокомплекси на двигателни нарушения, включващ различни остатъчни синдроми, които се изявяват още през първата година от живота на детето. Те са резултат на неразвитие или увреждане на мозъка пренатално, интранатално или в периода на новороденото. Клинично се установява различен по сила на изразеност и локализация двигателен дефицит, промяна на мускулния тонус, смущения на координацията или поява на неволеви движения. Освен моторните разстройства, възможна е увреда и на други функции с моторни елементи (говор, хранене, фина моторика, очни движения), сензорни, обучителни и когнитивни или поведенчески нарушения, включващи дефицит на вниманието с хиперкинетично разстройство, депресия или разстройства от аутистичния спектър.
* Церебралната парализа не е наследствено заболяване - касае се за група от непрогресиращи, но често променящи се синдроми на моторно увреждане, резултат от лезии или аномалии на мозъка, възникващи в ранните етапи от неговото развитие.
* Церебралната парализа не е заразна - в повечето случаи церебралната парализа се причинява от увреждане на развиващия се мозък. Въпреки това, умишлено или неволно, човек може да увеличи вероятността детето му да развие детска церебрална парализа чрез злоупотреба, злополука, медицински злоупотреби, небрежност или при развитие на бактериална или вирусна инфекция пре- или интранатално.
* Церебралната парализа е перманентна - увреждането на мозъка е трайно. Състоянието при церебрална парализа не се променя по време на живота на човек. От друга страна, асоциативните умения могат да се подобрят или влошат през годините.
* Церебралната парализа не е животозастрашаваща - с изключение на децата, родени с тежък дефицит, повечето деца с церебрална парализа се очаква да живеят добре и в зряла възраст.
* Церебралната парализа е хронично заболяване - ефектите от церебралната парализа са дългосрочни.
* Церебралната парализа не прогресира - мозъчната лезия е резултат от еднократна мозъчна травма и не води до последваща дегенерация на мозъка.
* Церебралната парализа е неизлечима - церебралната парализа е увреждане на мозъка, което към момента не се лекува. Терапията помага за управление на ефектите върху тялото.
* Церебралната парализа е управляема - лечението (медикаментозно или хирургично) и помощните терапии (рехабилитация) могат да помогнат за подобряване качеството на живот.
Честотата на детската церебрална парализа в общата популация е 2 - 2.5 на 1000 живородени деца.

Етиологични фактори
Увреждането на мозъка, свързано с интранатално действащите фактори, е най-често. Пренаталните и тези от постнаталния период са следващите по честота рискови фактори. В изолирани случаи етиологичните фактори остават неясни.
* Пренатални етиологични фактори: болести на майката (диабет, хипо- или хипертиреоидизъм, сърдечни, бъбречни, чернодробни заболявания и др.), вътреутробни инфекции (цитомегаловирусна, токсоплазмоза и др.), токсични въздействия (лъчеви, прием на медикаменти от майката), Rh или АВО несъвместимост на родителите. Независимо от различните причинни фактори, увреждането на мозъка се развива по сходен патогенетичен механизъм. По време на втория лунарен месец настъпва дефектно мозъчно съзряване. В по-късните стадии на бременността мозъчната хипоксия обуславя развитието на пренатални мозъчни инфаркти или на други патологични промени във вече развития мозък на плода.
* Интранатални етиологични фактори: водеща е мозъчната хипоксия, която настъпва в различен период на раждането - вътреутробно или по време на родовия акт. Твърде често се подценява вътреутробната асфиксия, както и травмирането на aа. vertebrales при ротация на главата, което може да е причина за исхемия във вертебробазиларното кръвообращение и за отпадна симптоматика от страна на шийната интумесценция, мозъчния ствол и малкия мозък.
* Недоносеността на плода е много съществен рисков фактор. Релативният риск за детска церебрална палариза при недоносените деца е 30 пъти по-висок в сравнение с родените в срок. Близнаците са също високорискова група. Механизмите за увреждането им са многообразни (мозъчносъдови аномалии в ембрионите или в плацентата, неравностойно развитие на ембрионите, повишен риск за усложнения при раждането). Релативният риск за детска церебрална парализа при близнаците е 5 пъти по-голям, като той значително нараства при три, четири или повече ембриона.

Диагноза
Диагнозата на детската церебрална парализа обикновено се поставя лесно чрез клинично изследване и прилагане на различни инструментални методи: трансфонтанелна ехография при новородени, по-късно компютърна томография (КТ), ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) на главен мозък. Така се визуализират мозъчни инфаркти, хипоксично-исхемична енцефалопатия, мозъчна атрофия, кисти, хеморагии, калцификати, абнормно мозъчно развитие, хидроцефалия. Невинаги обаче има корелация между тежестта на клиничната симптоматика и находките на КТ или ЯМР. Възможно е детето да има тежък двигателен и интелектуален дефицит, без да има данни за груби промени в мозъчния паренхим.

Лечение
Лечението на детската церебрална парализа не е леко и изисква консултации. Рано започнатото лечение в редица случаи подобрява степента на уврежданията. Терапевтичният режим е строго индивидуален за всяко дете и не може да се прилага "шаблонно" при други деца. Лечението на децата с детска церебрална парализа е комплексно и изисква участието на различни специалисти (акушер-гинеколози, педиатри, невролози, физиотерапевти, психолози). Преди всичко е важна профилактиката по време на бременността и раждането, ранната диагноза и своевременно започнатото лечение.Има два вида лечение : Медикаментозно и хирургично.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Детска целебрална парализа 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.