Болести на устната кухина


Категория на документа: Медицина


Parotitis Паротит

Видове

Първичен
Причинява се от травми в областта на жлезата, засядане на слюнчени камъни или чужди тела - фуражни зърна, осили, сламки и др. в канала

Вторичен
При актиномикозиза, туберкулоза и вирусна инфекция при говедата, мит и заразна плевропневмония при конете, гана при кучетата, инфекция при младите свине и коронавирусна инфекция при плъховете. Възпалителният процес се причинява от бактерии, които проникват по лимфогенен или хематогенен път. Признаците протичат остро и хронично.

Етиология : Те се наблюдават най-често в подушната жлеза, чието възпаление се нарича паротит, а при хората епидемичен паротит или заушка. Паротитът се наблюдава при всички домашни животни, но най-често при коня, свинята и говедото. Среща се най-често при млади животни, при бозаещи кучета, ако майката страда от гноен мастит, може да се развие двустранен гноен паротит с абсцедиране, пиемия и метастази в дълака и черния дроб.Възпаление може да се развие след инфектирани рани или проникване на инфекция през изводните канали.Проникналата в жлезите през каналите инфекция довежда до настъпване на застой на слюнката в каналната система на самите жлези или изводните им канали,който се разширяват в различана степен и се образуват т.нар. ретенционни цисти в устата около френулума на езика - ranula,в областа на шията и около гръкляна.Сиалоаденит е възможен при общи заболявания - гана, васкулит, хематогенни бактериални инфекций.

Признаци :
Острите паротити се манифестират с едно или двустранна , гореща, силно болезнена подутос с тестена или опъната консистенция , лежаща зад мандибуларния ръб, която започва под ухото,паротидната област и се спуска към между мандибуларното пространство.В началото се наблюдава силна силивация - птиализъм, която впоследствие може напълно да спре.Често се поразява повече от една слюнчена жлеза.При възпаление на скуловата жлеза може да се развие екзофталм.При кучета с Keratitis sicca ,може да се стигне до изщощение на жлезата и ксеростомия (суха устна кухина ).
Възможно е нарушено общо състояние.При гнойните сиалоаденити общото състояние се подобрява след абсцедиране и отваряне ,вследствие изтичане на гнойния ексудат.При хроничните жлезата се склерозира и се образуват гноящи фистули.
При възпаление на подезичната жлеза, в предната част на между мандибулното пространство под езика се намира с мека и опъната силно болезнена подутос.Тя се проточва назад до челюстния ъгъл, ако възпалението се развие и в подчелюстната жлеза.В устната кухина карункулите на изводните канали са набъбнали и зачервени.

При хроничната форма жлезата е увеличена, твърда и неболезнена. Като усложнение се наблюдава орхит (възпаление на семенниците) при конете и понякога мастит при кравите. Второто по честота заболяване в изходните канали на големите жлези на бозайниците са слюнчените камъни, наричани в стоматологията слюнокаменна болест. Също както при възпалението и тук най-често се засяга подушната жлеза. Слюнчените камъни се срещат предимно при коня, магарето и говедото и по-рядко при овцата, свинята и месоядните.

Въпросът за причините и механизма на образуване на слюнчените камъни и досега не е напълно изяснен. Обикновено слюнчените камъни са единични и рядко многобройни, където се допират те се изтриват (фасетират) вследствие на дъвкателните движения. По форма са кръгли или продълговати и достигат на големина от лешник до гъше яйце. Теглото на камъните варира от 200 до 600 г., а на цвят са бели или жълтеникави. Повърхността им е гладка или грапава и много твърди. Клиничното протичане на заболяването зависи от големината на камъка, неговата локализация, от разширението на изходните канали, от вида на инфекцията и общото състояние на организма. Когато камъкът е малък, слюнокаменната болест дълго време протича безсимптомно. Ако камъкът е голям и е разположен в канала на жлезата, той я запушва поради задържане на секрета. Каналът се превръща в подута флуктуираща връв или дивертикуловидно разширение. В такива случаи стената на канала е атрофично изтънена или възпалително удебелена. Слюнчени фистули се образуват след нараняване или пробив на абсцеси в жлезите. Впоследствие в канала се развива хроничен възпалителен процес. Диагнозата на паротита и камъните в подушната жлеза се поставя въз основа на клиничните признаци. При ценни животни камъните могат да се диагнозират и чрез суха и контрастна рентгенография. Паротитът се лекува чрез инжектиране на антибиотици и сулфамиди и със загряващи компреси. Дава се мека храна. Правят се и физиотерапевтични процедури (солукс, ултратерм). Абсцесите се отварят и промиват с антисептични разтвори. В случаите на опасност от задушаване се прави трахеотомия. Фистулите се затварят, като се намали слюнчената секреция чрез подкожно инжектиране на 1-процентов разтвор на атропин от 0,5 до 1 мл два пъти дневно, туширане на фистулите със сребърен нитрат или впръскване на йодна тинктура или йодоформен прах. При нагнояване е необходима оперативна намеса, а в напредналите случаи се отстранява жлезата.

Диагноза : може да се смеси с хематом,възпаление на лимфните възли в тази област.

Прогноза : благоприятна при асептчните сиаладенити,при гнойните и флегмонозните,ако до 7-8 ден се ограничат,абсцедират и гнойта изтича настъпва бързо оздравяване.В други случай се развива пиемия, септицемия и изходът е летален.

Лекуване : Лечението е насочено към остраняване на основното заболяване,показани са антибиотици - спирамицин, противовъзпалитилни средства - камфорова маз, медикаменти на ихтиолова основа, сулфонамиди.Пункция при гнойни процеси или ограничени разрязвания на жлезата. Кюретирането им може да пречини метастатично разсейване на инфекцията.

Pharyngitis Фарингит

Представлява възпаление на глътката.
Терминът "фарингит" обединява едновременното възпаление на лигавицата на глътката, мекото небце, лимфните фоликули, фарингеалните мускули и ретрофарингеалните лимфни възли.
По протичане фарингитът може да бъде:
* Остър
* Хроничен
По клинични форми бива:
* Катарален
* Крупозен
* Дифтероиден
* Язвен
* Флегмонозен
Етиология
Фарингитът може да възникне първично и вторично.
Първичен фарингит
Развива се при активиране на условно - патогенната микрофлора на глътката, при намаляване на резистентността на организма под влияние на локално или тотално простудяване, при приемане на много гореща или студена храна и вода, травматизиране на лигавицата от остри чужди тела, даване на развалена храна и др.
Вторичен фарингит
Може да се предизвика чрез пренасяне на инфекцията по съседство от възпаления ларинкс или при тежка форма на стоматит, или в развоя на някои инфекциозни заболявания (Гана и др.).

Клинични признаци на Фарингит
Лека форма на Фарингит
В леките случаи кучетата чувстват болка при гълтането, състоянието им е угнетено и има слабо повишаване на температурата. При оглеждане на глътката се установява зачервяване, очитане и изчезване на блясъка на лигавицата.
Тежка форма на Фарингит



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Болести на устната кухина 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.