Болест на Паркинсон. Роля на медицинската сестра в лечението, рехабилитацията и профилактиката.


Категория на документа: Медицина


МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ - ПЛЕВЕН
ФАКУЛТЕТ "ЗДРАВНИ ГРИЖИ"
СПЕЦИАЛНОСТ "МЕДИЦИНСКА СЕСТРА"

на тема:
Болест на Паркинсон. Роля на медицинската сестра в лечението, рехабилитацията и профилактиката

Студент: Методически ръководител:

Фак. №

Плевен, 2013г.

През 1817г. английският лекар Джeймс Паркинсон описва нова болест, която нарича "трепереща парализа"-shaking palsy, а на латински-paralysis agitans. Паркинсоновата болест е мултисистемно дегенеративно заболяване, засягащо множество невронни системи. Характеризира се с бавно прогресираща дегенерация на пигментни допаминергични неврони в substantia nigra pars compacta.(Фиг.1)

Фиг. 1. Субстанция нигра-структурата съдържаща допаминергичнитеневрони

Според епидемиологичните данни в България има около 12 000 болни. Бялата раса боледува по-често от черната, жълтата и от ромското население, което вероятно се дължи на генетични различия. Засяга малко (1,5 пъти) по-често мъжете, отколкото жените.

Засяга 0,15% от цялото население, като за възрастта от 55 до 65 години болестността нараства до 1% от населението. При възрастовата група между 65 и 80 години болестността нараства до 3%, а над 80 годишна възраст достига до 10%.
КЛАСИФИКАЦИЯ

Заболяването e описано за пръв път от общопрактикуващия лекар Джеймс Паркинсон през 1817 г. Може да се прояви в различна възраст и има различни клинични форми. Съобразно възрастта на начало на заболяването, клиничната форма, психичното състояние, клиничния ход и данните за наследственост, Паркинсоновата болест се класифицира по следния начин:

> Според началото на заболяването:
1) Ювенилна -под 20-годишна възраст
2) С ранно начало- от 21-40-годишна възраст
3) С късно начало-над 40-годишна възраст

> Според доминиращите двигателни нарушения:
1) Ригидно-треморна -акинетична
2) Предимно ригидно-акинетична
3) Предимно треморна

> Според психичното състояние
1) С деменция
2) Без деменция

> Според клиничното развитие:
1) Бавно прогресираща,с добро повлияване от леводопа
2) С по-бързо влошаване и поява на странични ефекти от леводопа терапията

> Според данните за наследственост:
1) Спорадични форми
2) Наследствени форми

ЕТИОЛОГИЧНИ ФАКТОРИ

Причината за развитие на заболяването е неуточнена. Понастоящем се приема, че Паркинсоновата болест е резултат от дегенерация на субстанция нигра. (Фиг. 2)Процесът вероятно се предизвиква от въздействието на няколко фактора:
*генетичнифактори- В около една четвърт от случаите се открива фамилност, като последните данни показват, че се касае за генен дефект в четвърта и шеста хромозома, който е и свързан с по-ранно развитие на болестта. Тези данни показват, че при болестта има мултиплен генен дефект и генетичната предразположеност оказва пряко влияние.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Болест на Паркинсон. Роля на медицинската сестра в лечението, рехабилитацията и профилактиката. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.