Анатомия и физиология - пищов


Категория на документа: Медицина


На горния крайник — ръката, се различават три части: мишница, която започва от рамото и стига до лакътната става, предмишница, от лакътната става до китката, и ръка в тесен смисъл на думата, която обхваща китката, дланта и пръстите.
Раменната кост образува скелета на мишницата. Тя е дълга кост с цилиндрична форма с грапавини по повърхността за залавяне на редица мускули. Раменната кост е свързана с лопатката с раменна става, която позволява голям размах в движенето на ръката. С долния си край рамената кост се съчленява с костите на предмишницата. Предмишницата се състои от две дълги кости – лакътна (от към малкия пръст) и лъчева (от към палеца). Лакътната има израстък, наречен лакътен, който ограничава разгъването на предмишницата.
Китката се състои от 8 костици. Дланта се образува от пет дълги предкиткови кости. Костите на пръстите се наричат фаланги и са по 3 само палецът има 2.
Преходът към изправено ходене се е отразил върху устройството им. Те не служат вече за опора, а са се усъвършенствали в орган на труда. Станали са по къси и силно са се е развили пръстите особено палецът, който при човека може да се противопоставя на всички останали пръсти.
Долният крайник е свързан за гръбначния стълб чрез долния пояс наречен таз. Тазът се състои от две тазови кости, които са най-широките кости в човешкия скелет, от кръстеца и от опашната кост. Встрани безименната кост има вдлъбнатина, чрез която се съчленява с бедрената кост. Съчлененията и здравите връзки на таза образуват устойчив затворен пръстен. При изправеното ходене на човека кой е солидна опора за коремните органи.
Кракът се състои от бедрена кост, пищяли и кости на ходилото. Бедрената кост е най-дългата и най-масивната кост в човешкия скелет. Горният край на костта има сферична издатина – глава, с която чрез става се свързва с безименната кост. Тази става се нарича тазобедрена. Подвижността и е по-малка от тази на рамената. В долния си край бедрената кост се свързва със ставните повърхнини на големия пищял и така се образува коленната става. На предната й страна се намира коленното капаче – малка кост с триъгълна форма. То придава по-голяма устойчивост на коленната става. На подбедрицата се намират две кости малък и голям пищял (малкият е от външната страна). Горната скочна става свързва подбедрицата с ходилото. Формата на ставата е макаровидна и позволява сгъване и разгъване на ходилото. Независимо от наличието на странични ставни връзки ставата е неустойчива при скачане и при неправилно стъпване може да настъпи навяхване. Костите на ходилото са 7 задноходилни, 5 предноходилни и кости на пръстите наречени фаланги, които както на ръката са по три за всеки пръст, а за палеца две.

2. 4. Скелетни мускули
Те изграждат активната част на опорно-двигателния апарат и са над 40% от теглото на човека. В резултат на съкращаването им тялото се поддържа изправено и се предвижва в пространството, извършват се дишането, гълтането, говорът, изразът на лицето, изпразването на пикочния мехур и дебелото черво.
Форма. По външната си форма скелетните мускули се делят на: дълги срещащи се предимно по крайниците, къси – където размахът на движенията е малък например между прешлените, плоски разположени по корема, гърдите и гърба и кръгови около очите, устата, ануса.
Устройство. Всеки мускул се състои от тяло, което в краищата си завършва със сухожилия. Отгоре е покрит със съединителнотъканна обвивка. Тялото е частта която се съкращава и е изградено от напречно набраздени успоредни мускулни влакна обединени в снопчета, обвити също от съединителна тъкан. Тялото на мускула може да има една, две, три или четири глави които завършват с отделни сухожилия. Сухожилията са изградени от плътна (влакнеста) съединителна тъкан и чрез тях мускулите се захващат за костите. Най-често двата края на мускула се прикрепят към две различни кости, образуващи става. Например двуглавият мускул на ръката се залавя за рамената и края на лъчевата кост. При съкращаването му ръката се сгъва в лакътната става.
Скелетните мускули не се съкращават по единично, а на групи. Едни от тях сгъват, а други разгъват ставите. Така около ставата се формират двойки антагонисти – мускули които извършват противоположни движения. Антагонистите се захващат от различни страни на ставата. Двуглавият мускул сгъва лакътната става – сгъвач, а триглавият разгъва същата става – разгъвач. Освен антагонисти има и мускули синергисти. Те се залавят от една и съща страна на ставата и се допълват и подпомагат при извършването на общото движение. Синергисти са например мускулите на предмишницата, които сгъват китката.
Физиология на мускулното съкращение: Напречно набраздените мускули се характеризират със следните физиологични свойства: възбудимост, проводимост и съкратимост. Докато първите две са общи за всички живи системи, то съкратимостта е специфично свойство на мускулите. Възбудимостта е свойство на мускулните клетки в отговор на дразнение да преминават в състояние на възбуждане. Проводимост е свойството на мускулната клетка да провежда възбуждането. Съкратимост е свойството на мускулната тъкан след възбуждане да се съкращава. Това става на ниво мускулна клетка. Клетките на скелетните мускули са сравнително дълги до няколко сантиметра, а диаметърът им е от 10 до 100 m (микрометър 1/1000 от милиметъра). Наричат се още мускулни влакна. Те се групират в отделни мускулни снопчета, които от своя страна образуват целия мускул. Мускулната клетка съдържа много тънки влакна наречени миофибрили, които са изградени от още по-тънки нишки, които са няколко вида белтъчни молекули, сред които основни са актиновите (по-тънки) и миозиновите (по-дебели). От тяхната подредба се образуват светли и тъмни ивици, откъдето идва наименованието напречно набраздена мускулатура. По време на съкращение мускулът се съкращава вследствие на приплъзването на актина и миозина.
Енергията за мускулното съкращение се набавя при анаеробното разграждане на аденозинтрифосфат (АТФ) до аденозиндифосфат (АДФ) и фосфорна киселина. Запасите от АТФ в организма са ограничени и биха стигнали само на няколко съкращения. По-продължителното съкращаване на мускулите е възможно поради непрекъснатото възстановяване на АТФ. АДФ + КФ = АТФ + К. Но запасите на креатин фосфат също са малко. Енергията за неговото възстановяване се отделя при анаеробното разграждане на гликогена в гликолитичния цикъл, при което се отделя млечна киселина, или при аеробното разграждане въглехидратите и мастите в цикъла на Кребс до Н2О и СО2 . В процеса на интензивна мускулна работа обикновено се протича анаеробната реакция, който начин е бърз, но неикономичен. Отделената млечна киселина предизвиква “ мускулна треска ”.
2. 5. Мускулни групи. В тялото на човека са изучени около 600 мускула. Според мястото, където се намират, те се делят на мускули на главата, на шията, на гърдите, на гърба, на корема и мускули на горния и долен крайник.
Мускули на главата. Към тях спадат мимическите и дъвкателните мускули.
Мимическите мускули се намират около очите, носа и устата. Те са прикрепени с единия си край към костта, а с другия към кожата и затова когато се свиват, движат различни части от кожата, изменят формата и големината на отворите, а оттук и изражението на лицето.

Дъвкателните мускули са четири, те затварят устата като приближават долната челюст към горната. Чрез тях се извършва отхапването, разкъсването и стриването на храната.
Мускули на шията. Шията е една от най-подвижните части на тялото и тук са разположени голям брой мускули, чрез които главата се движи в различни посоки и се осигурява изправеното и положение. Към повърхностните мускули спадат подкожният мускул на шията (платизма), който опъва кожата на шията и гръдно ключично сисовидният, който движи главата напред назад и странично.
Мускули на гърдите. Най-голямо значение от мускулите на гърдите имат големият гръден мускул, който участва в движенето на горния крайник в раменната става и междуребрените мускули, които движат гръдния кош при дишане. При съкращаването на междуребрените мускули те повдигат ребрата и по този начин увеличават обема на гръдния кош. В долната си част гръдната кухина е затворена от диафрагмата. Широк, тънък куполообразен мускул, който отделя гръдната от коремната кухина. При съкращаването си тя се спуска надолу и също увеличава обема на гръдния кош.
Мускули на гърба Те биват повърхностни и дълбоки. Първите са широки плоски, локализирани непосредствено под кожата и залавящи се за гръбначния стълб, костите на раменния пояс и раменната кост. Най-известни са трапецовидният, широкият гръбен мускул, които движат главата, шията, рамото, лопатката и отпускат ръката надолу. Дълбоките мускули на гърба се разполагат в сложен комплекс от тилната до кръстната кост и поддържат изправеното положение на гръбначния стълб.
Мускули на корема Те оформят коремната преса, като при съкращаването си променят налягането в коремната кухина Те също участват в дихателните движения и подпомагат накланянето на тялото в различни посоки. Към тях спадат правият, косият и напречният коремни мускули.
Мускули на горния крайник. Във връзка с трудовата дейност на човека горните крайници извършват разнообразни и сложни движения. Тези движения се определят от голям брой мускули. Съкращаването им предизвиква сгъване, завъртане повдигане или отпускане на ръката. По-важни мускули, които вземат участие в движението на ръката са делтовидният, който обхваща раменната става и се залавя за ключицата, плешката и раменната кост. В резултата на съкращаването му ръката се повдига и задържа в хоризонтално положение.
От мускулите на мишницата които движат ръката в лакътната става, по-важни са двуглавият и триглавият мускул. Двуглавият мускул се намира на предната стара на мишницата и се залавя за плешката и лъчевата кост. Триглавият мускул се намира на задната страна на мишницата. Той се залавя за плешката и лакътния израстък на лакътната кост. Двуглавият мускул сгъва предмишницата, а триглавият мускул разгъва, т.е. имат те имат противоположно действие и са пример за мускул и антагонисти. Мускулите на предмишницата сгъват и разгъват китката и пръстите и завъртат ръката.
Мускулите на ръката осъществяват фините движения на пръстите, като най-силно завити са мускулите на палеца, който е добил голяма подвижност.
Мускули на долния крайник. Седалищните мускули движат краката в бедрената става. Четириглавият мускул се намира от предната страна на бедрото и разгъва подбедрицата, а двуглавият бедрен мускул се намира на задната страна. Той сгъва подбедрицата. По предната част на бедрото се намира още и шивашкия мускул. От вътрешната страна се намират нежният мускул и мускулите привеждачи на бедрото. Триглавият мускул на прасеца се намира на задната страна на подбедрицата и завършва с ахилесовото сухожилие, което се залавя за петната кост. Мускулът сгъва ходилото на крака и играе важна роля при ходене и бягане. В предната страна на подбедрицата се намира предният голямопищялен мускул. Мускулите на ходилото се локализират по гръбната му част – разгъвачи на пръстите и по ходилото – сгъвачи на пръстите.
2.6.Хигиена и здравни познания за опорно-двигателната система
Растежът на опорно-двигателната система продължава до 20 – 25 годишна възраст. Този растеж е неравномерен. Костната система нараства най-бързо през първите години от живота и през пубертета, а след 18-годишна възраст темпът на растеж е много бавен. При израстването и развитието на опорно-двигателната система от голямо значение е пълноценното хранене и осигуряването на благоприятно въздействие на околната среда: слънце, чист въздух, както и нормално за възрастта натоварване на органите на движението.
1) Заболявания и увреждания в детска възраст
В ранната детска възраст нерядко се наблюдава една сериозна болест на опорно-двигателната система, която се нарича рахит. При тежка форма на рахит поради недостатъчната си твърдост и под влияние на тежестта на тялото костите на долните крайници се изкривяват, тазовите кости се сплескват, гръбначният стълб се изкривява и гръдният кош изменя формата си. Рахитичното дете е бледо с опуснати мускули. Основната причина за заболяване от рахит е недостатъчното количество на витамин D. Той се съдържа в млякото и млечните продукти, в жълтъка на яйцето и особено много в черния дроб и рибеното масло, но може да се образува и в кожата под въздействие на ултравиолетовите лъчи. Ето защо освен пълноценното хранене необходимо е детето да се отглежда при достатъчно слънце.
Друго често срещано заболяване в детска възраст е вроденото изкълчване на тазобедрената става, което се нарича луксация. Понякога при новородените деца тазобедрената става е изкълчена.дължи се на това, че ставната ямка не е напълно оформена и главата на тазобедрената кост излиза от ямката. Резултатът от луксацията е скъсване на крачето. Вродената аномалия се разпознава, когато новороденото се постави по гръб и се сравнят кожните гънки по краката. При луксация те не съвпадат и има разлика във височината на коленете. Ранното откриване на луксацията и поставянето на детето в разкрачено положение (с помощта на гащички и каишки) стимулира оформянето на ставната ямка и възстановява нормалното функциониране на ставата. За да се избегнат последствията от неравномерното откриване и лечение на луксацията, е необходимо бебетата на 3 – 4-месечна възраст да бъдат преглеждани от лекар. Лекарите, които лекуват заболяванията на опорно-двигателната система, се наричат ортопеди.
При бързото израстване преди и през пубертета гръбначният стълб и гръдният кош са заплашени от изкривявания, особено при продължително едностранно натоварване. Най-често това става от седене на неподходящ чин или най-малките ученици носят чантата си винаги в една и съща ръка. За изкривяването на гръбначния стълб много допринася и недостатъчната сила на мускулите. Такива деца са прегърбени, с отпусната коремна стена, с изпъкнали назад лопатки и смъкнати напред рамене. Подобни изкривявания на гръбначния стълб е необходимо своевременно и упорито да се лекуват с лечебна физкултура.
2) Заболявания и увреждания при възрастните
Много са уврежданията и заболяванията на опорно-двигателната система при възрастните. Най-често срещаните заболявания са: дискова херния, артроза, остеопороза.
Дискова херния. Понякога в резултат от внезапно пренатоварване или рязко движение може да се разкъса междупрешленен диск, който да притисне нервите, излизащи от гръбначния мозък. На мястото се чувства силна болка. В повечето случаи междупрешленният диск се връща в нормалното си положение и болката отшумява. Но понякога притискането е по-сериозно. Заедно със силната болка то е съпроводено с безчувственост в дадения участък, дори с парализа на крайник. Дисковата херния е сериозно увреждане и изисква компетентна медицинска помощ.
Артрозата е заболяване, при което настъпва изменение на ставата, стесняване на ставната цепка. Това ограничава движението и е съпроводено със силни болки. Най-общо това заболяване се определя като “ изхабяване “ на ставата. Със сигурност е установено, че наднормената маса (независимо от възрастта) натоварва ставите и може да причини артроза.
Артрозни изменения на ставите на ръцете могат да настъпят вследствие на системно излагане на влага и студ и при професионални пренатоварвания. Главните признаци са болка и подуване, последвани от постепенна деформация на пръстите.
При остеопорозата намалява плътността на костите и тяхното калциево съдържание. Остеопорозата настъпва с напредване на възрастта и се среща по-често при жените. Характеризира се с повишена чупливост на костите. По тази причина при възрастните хора костите се чупят по-лесно, отколкото при децата.

Първа помощ при увреждания на опорно-двигателната система
До идването на лекаря увредената става или кост трябва да се обездвижи. Обездвижването става с мека кърпа, като се обхваща съседни здрави стави, или чрез шина, към която се прикрепва засегнатия крайник. Целта на шинирането е да се намали движението на увредения крайник и да се предотвратят по-нататъшни размествания или разкъсвания на околните тъкани.

3. ВЪТРЕШНА ТЕЧНА СРЕДА НА ОРГАНИЗМА
3.1.Значение количество и състав на кръвта
Значение. Кръвта е вътрешната жизнена среда за клетките на многоклетъчните организми (с изключение на мешестите) и на човека. У човека тя е червено обагрена течност със сложен състав. Движи се из тялото по кръвоносни съдове – артерии, вени и капиляри. Тласък за движението на кръвта дава сърцето. Движението на кръвта по кръвоносните съдове от сърцето до всички органи и тъкани и обратно до сърцето се нарича кръвообращение.
Чрез кръвта до клетките стигат хранителни вещества и кислород; изнасят се продуктите, получени при окисляването на хранителните вещества в клетките (въглероден двуокис, соли и вода); пренасят се вещества, изработени от органите, и се поддържа връзката между последните, като се осъществява химическа регулация в дейността им; кръвта има значение за защита на организма от микроорганизми, които причиняват болести и за запазване постоянна температура на тялото и постоянния воден и солев състав на телесните течности, тъкани и органи.
Голямото значение на кръвта за организма се вижда от това, че когато се изгуби половината от нормалното количество кръв, настъпва смърт.
Количество и състав на кръвта
Количеството на кръвта в организма е от 1/11 до 1/13 част от теглото или при възрастен човек средно 5 l.
Остави ли се в епруветка кръв при ниска температура или кръв, на която е прибавен амониев оксалат, след 1 – 2 h тя се утаява. Утаената кръв се разделя на два пласта. Долният пласт е тъмночервен и непрозрачен. Състои се от кръвни телца. Горният пласт е от слабо жълтеникава течност, наречена кръвна плазма. Между двата пласта се забелязва тънка белезникава ивица.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анатомия и физиология - пищов 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.