Анатомия и физиология - пищов


Категория на документа: Медицина


Невроните, които провеждат импулсите от сетивните органи до нервните клетки на мозъка, се наричат сетивни или центростремителни. Невроните, които провеждат импулсите от мозъка към мускулатурата се наричат двигателни или центробежни.
Невроглията включва различни клетки, които изпълняват опорна, защитна и изхранваща функция. Тези клетки създават механична опора, пренасят хранителни вещества от кръвта до невроните, а при болест унищожават загиналите неврони.
Организмът като единно цяло
Човешкият организъм е изграден от клетки от четирите тъкани, които са групирани в органи. Органът е част от тялото, която е изградена от клетки от няколко вида тъкани и има определена функция. Съществуването на организма се определя от няколко основни функции – той се храни, движи се, диша и др. Група от органи, които изпълняват определена функция се нарича система. В човека тази системи са: двигателна, храносмилателна, дихателна, сърдечносъдова, отделителна, нервна, ендокринна, имунна, покривна (кожа) и полова. Всички тъкани, органи и системи са обединени по функция и образуват единна система – целия организъм. Това съгласуване в дейността се постига чрез тяхната регулация, която е нервна и хуморална.
Нервната регулация е резултат от дейността на нервната система и се осъществява с помощта на рефлекси. Рефлексът е отговор на организма на външно или вътрешно дразнение, което се осъществява чрез нервната система. Анатомичният път на рефлекса се нарича рефлексна дъга. Тя се състои от: 1) Рецептор, това са специализирани клетки или нервни окончания, която притежават голяма чувствителност към дразненията от вътрешната или външната среда; 2) Сетивни неврони, те провеждат информацията към гръбначния и главния мозък; 3) Нервният център представлява група неврони, намиращи се в различни части на нервната система, там информацията се анализира и се дава съответния отговор; 4) Двигателни неврони, те провеждат информацията до органите изпълняващи съответното действие; 5) Изпълнителен орган – изпълнява отговора.
Нервната регулация позволява бързо действие върху изпълнителните органи. Между централната нервна система (ЦНС) и изпълнителните органи съществува непрекъсната двустранна връзка. От ЦНС към органите се предават непрекъснато команди за работата, която трябва да извършват – права връзка. А от изпълнителния орган към ЦНС постъпва информация за резултатите от дейността – това е обратната връзка. Чрез обратната връзка може да се внесат корекции в дейността на изпълнителния орган.
Хуморалната регулация (humor от лат. вода, течност) се осъществява с помощта на различни вещества, които се разпространяват в течностите на организма, кръвта и лимфата. Това са хормони, които се образуват в жлезите с вътрешна секреция или продукти на обмяната на веществата, например СО2. Хуморалната регулация, осъществявана от хормони се нарича хормонална. Хуморалната регулация е относително по-бавна от нервната и нейното действие е по-продължително. Регулациите в организма действат в единство и взаимодействие, затова говорим за нервно-хуморална регулация.
2. ОПОРНО-ДВИГАТЕЛНА СИСТЕМА
Опорно-двигателната система на човека се състои от кости, свързани помежду си в скелет и от мускули. Скелетът придава формата на тялото и е опора при всяко положение. Костите са свързани помежду си и това им дава възможност да изменят положението една спрямо друга. Отделни части на скелета са защита на важни вътрешни органи. Така например черепната кутия предпазва главния мозък, гръбначният канал – гръбначния мозък, а гръдният кош е защита за белите дробове и сърцето. Напречно набраздените мускули, които се залавят за костите, определят движението на тялото и на отделни негови части. Костите представляват лостове, които се привеждат в движение от мускулите. Така се извършват всички сложни движения които човек прави в живота и трудовата си дейност. Без движение животът на човека е немислим.

2.1. Кости – общо устройство, състав, нарастване на костите.
Отвън костите са покрити с ципа от влакнеста съединителна тъкан, наречена надкостница. От нея през хаверсовите канали във вътрешността на костта преминават кръвоносни съдове и нервни влакна. В зависимост от функцията, която изпълняват, по форма костите биват дълги, къси и плоски.
Дългите кости се намират по протежение на крайниците; те обезпечават големия размах на техните движения. Съставени са от дълга средна част, диафиза и две крайни части – епифизи. Между диафизата и епифизата се намира къс участък, метафиза. В периода на израстване, на границата между метафизите и епифизите, се намира хрущялна пластинка – метаепифизарен хрущял, за сметка на който се извършва растежът на костите на дължина. Диафизата се изгражда от дебел слой компактно вещество и във вътрешността си съдържа канал, изпълнен с костен мозък, който при деца е червен, а при израснали индивиди – жълт. Поради това дългите кости се обозначават още и като тръбести. В областта на метафизите каналът се замества от спонгиозно вещество. Епифизите се изграждат от спонгиозно вещество, покрито отвън от тънък кортикален слой.
Късите кости са представени от костите на китката, задноходилните кости, телата на прешлените и др. Те се изграждат от спонгиозно вещество, а на повърхността – от тънък кортикален слой.
Плоските кости са тези на черепния покрив, гръдната кост, лопатката, хълбочната кост, а според някои автори и ребрата. Те участват в заграждането на телесните кухини и предоставят големи възможности за прикрепване на мускули. Изграждат се от два слоя компактно вещество и между тях различно дебел слой спонгиозно вещество. Последното понякога липсва (в тънките части на лопатката). При костите на черепния покрив то е добре изразено и се обозначава като диплое.
Костите с неправилна форма се намират предимно в областта на лицевия череп и черепната основа. Някои от тях съдържат въздухоносни кухини, покрити с лигавица, поради което се обособяват в отделна група – пневматизирани кости.
2.2Свързването на костите, устройство на ставите.
Свързването на костите е неподвижно, полуподвижно и подвижно. Неподвижно се свързват костите на черепа и двете тазови кости. Краищата на костите , които изграждат мозъчната кухина, са назъбени и се свързват така, че зъбците на едната кост влизат във вдлъбнатината на другата и обратното и по този начин образуват шев. Костите на лицевия череп и на таза са свързани неподвижно чрез срастване. При полуподвижното свързване между съседните кости има дебели плочки от хрущял (между телата на прешлените) или много стегнати стави (между кръстната и тазовите кости). Полуподвижното свързване дава възможност за слабо разместване на костите една спрямо друга. Подвижното свързване се осъществява чрез стави. Ставата се изгражда чрез ставни повърхности, ставна капсула и ставни връзки.
Ставите служат за подвижно съчленяване на съседни кости, чийто брой е различен. В простите стави се съчленяват две кости, а в сложните – три и повече кости. На всяка става се различават ставни повърхности, ставна капсула и ставни връзки; при някои стави се намират и вътреставни влакнестохрущялни образувания. Ставните повърхности са части от повърхността на различни геометрични тела: Коловратна (цилиндрична) става, макаровидна става, елипсовидна става, сферична става, плоска става.
1) Коловратна става – ставните повърхности представляват част от повърхността на цилиндрично тяло. В нея се извършва въартене на едната кост спрямо другата по надлъжната `и ос. Въртенето – rotatio, бива вътрешно и външно.
2) Макаровидната става – представлява видоизменена цилиндрична става, като по изпъкналата ставна повърхност се намира вдлъбване, а по вдлъбнатата ставна повърхност –изпъкване водещ гребен. В тази става се извършват движения около една ос, която е напречна спрямо дългата ос на съчленяващите се кости. Тези движения са сгъване – flexio, и разгъвен – extentio, например между фалангиалните на пръстите.
3) Винтовата става – се смята за подвид на макаровидната става.; при нея водещата бразда а и водещият гребен лежат в равнина, която не е строго перпендикуларна спрямо оста на макарата, а оказва известно отклонение. Поради това при сгъване и разгъване костите се разместват странично една спрямо друга, напр. горната скочна става.
4) Двуосни стави – в тези стави се извършват движения около две оси, които са взаимно перпендикулярни. Към тях се отнасят два вида стави:

елипсовидната става – притежава ставни повърхности, които представляват чaст от повърхността на елипсоид. Те се характеризират с различна степен за закривяване във фронталната и сагиталната равнина – напр. лъчево-китковата става. В нея се извършват движения около две оси. Около напречната ос се извършват сгъване и разгъване, а около предно-задната ос отвеждане и привеждане.
5) Седловидната става – има ставни повърхности с форма на седло; в две взамино перпендикулярни равнини те са закривени в противоположно направление. Типична седловидна става е съчленяването на трапецната с първата метакарпална кост – костите на дланта.
6) Многоосни стави – тези стави притежават ставни повърхности, които представляват част от повърхността на сфера. Напр. раменната става. Движенията при нея се извършват около три главни и множество междинни оси. Трите главни оси са напречна, предно-задна и надлъжна. Около напречната ос се извършват сгъване и разгъване, около предно-задната – отвеждане и привеждане, около надлъжната – ротация.
Разновидност на сферичната става се смята и плоската става. При нея ставните повърхности практически са плоски, незакривени, но се схваща като части от повърхността на кълбо с много голям радиус. Тази става е полуподвижна; в нея се извършва разместване на ставните повърхности във всички посоки, но в незначителни размери. Такива стави се срещат в областта на ръката и ходилото.
Състав. Костните пластинки се състоят от органично вещество и от неорганични соли Са3(РО4)2 . В детска възраст костите съдържат повече органично вещество и по-малко соли. Костите на децата са по-еластични и по-нечупливи. Костите на възрастните съдържат 2/3 неорганични вещества и 1/3 органични. У старите хора органичните вещества намаляват солите се увеличават и костите стават по крехки и чупливи.
2. 3. Строеж на скелета
Той е изграден от кости на главата, на трупа и на крайниците.
Кости на главата. Това са костите на мозъковия череп и на лицевия череп.
Мозъковият череп е образуван от 8 кости – 4 единични и 2 двойни. Единични са челната, решетъчната, клиновидната и тилната кости.
Челната кост образува предния свод на черепа и горните стени на очните вдлъбнатини. На решетъчната кост се намира отвесно разположен плочковиден израстък, който заедно с ралника разделя носната кухина на две половини. През многото отвори на решетъчната кост преминават разклоненията на обонятелния нерв. Клиновидната кост образува централната част на черепа. Тилната кост образува задния свод на черепа. В долната и част се намира отвор, през който продълговатия мозък продължава в гръбначния мозък. Встрани от отвора се намират два израстъка, наречени кондили, чрез които черепът се съчленява с първия шиен прешлен.
Двойните кости са 2 теменни и 2 слепоочни. Те затварят отгоре и отстрани черепната кутия. В слепоочните отвори се намират отворите на ушите.
У малкото дете костите на черепната кутия са свързани със съединителнотъканна ципа, която позволява нарастването на мозъка. При възрастния човек те са свързани неподвижно чрез шевове и малко съединителна тъкан.
Двойните кости на лицевия череп са 12 — 2 слъзни, 2 носни, 2 долни носни миди, 2 ябълчни, 2 горночелюстни и 2 небцови. Единичните кости са ралник и долна челюст — единствената подвижно свързана кост на черепа. Слъзните кости участват в образуването на вътрешните стени на очните вдлъбнатини. Ябълковидните кости свързват горната челюст и слепоочната кост и вземат участие в изграждането на долната и страничната стена на очните вдлъбнатини. Горно челюстните и небцовите кости образуват твърдото небце, което отделя носната от устната. Към костите на главата се отнася и подезичната кост.
Мозъковият череп при човека е по-силно развит отколкото лицевия в следствие по-силното развитие на главния мозък.
Кости на трупа. Основата на човешкия скелет е гръбначният стълб. Той дава опора на трупа, на горните крайници и носи тежестта на главата. При човека има формата на двойно S с четири извивки — шийна, гръдна, поясна и кръстна, които се явяват в резултат на изправеното ходене. Извивките правят гръбначния стълб по-гъвкав и еластичен.
Гръбначният стълб се състои от 33 – 34 прешлена, свързани с хрущялна пластинка. Всеки прешлен се състои от тяло, дъга и израстъци. Тялото и дъгата изграждат отвор. Отворите на прешлените образуват канал, в който е поместен гръбначния мозък. За израстъците се прикрепват съединителнотъканни връзки и мускули.
Прешлените се разделят на 7 шийни, 12 гръдни, 5 поясни, 5 кръстцови — сраснали в кръстцова кост (кръстец), и 3 – 5 опашни, сраснали в опашна кост.
Шийните прешлени имат малко тяло и израстъци. Първият и вторият са видоизменени във връзка със службата която изпълняват — чрез тях главата се залавя за трупа. Първият прешлен, наречен атлас, няма тяло, на горната си страна има две елипсовидни ставни вдлъбнатини, чрез които се свързва с израстъците на тилната част на главата. Това съчленяване позволява на главата да се навежда и изправя. Съчленяването между атласа и зъбовидния израстък на епистрофея (втория прешлен) дава възможност на главата да се извива встрани.
Гръдните прешлени са по-малко подвижни, отколкото шийните. Това придава устойчивост на гръдния кош и по-здрава опора на горните крайници.
Поясните прешлени са най-големи. Те са сравнително най-подвижно свързани, което придава значителна гъвкавост на тялото в тази област.
Кръстцовите прешлени срастват в кръстец. Той има триъгълна форма, във вътрешността си съдържа канал, който е продължение на гръбначния канал.
Опашните прешлени са видоизменени. Запазили са се само телата им и те са сраснали в една кост. Тази кост, а и много други неща, показват общия произход на човека и гръбначните животни.
Гръдният кош е образуван от 12-те гръдни прешлени, 12 двойки ребра и гръдната кост. У човека той има форма на пресечен конус и е сплескан отпред назад, докато у другите гръбначни е сплескан странично. Тази форма при човека облекчава запазването на равновесие при ходене.
Ребрата имат вид на тесни пластинки, които на предния край преминават в хрущял. Всяко ребро се залавя подвижно с единия си край за съответните гръдни прешлени, а с другия си край чрез хрущял за гръдната кост. Тя е плоска кост, която се намира по средата на предната страна на гръдния кош. Ребрата са заловени за гръбначния стълб по-високо, а за гръдната кост – по-ниско. Така те могат да се повдигат и отпускат при дихателните движения. Само последните две двойки ребра не се залавят за гръдната кост, а завършват свободно (плаващи ребра).
Гръдният кош представлява кухина, херметически затворена отгоре от дихателната тръба, хранопровода и кръвоносните съдове, отдолу от диафрагмата, а пространството между ребрата от междуребрените мускули. В тази кухина са поместени сърцето и белите дробове.
Кости на крайниците. Костите на крайниците се залавят за трупа чрез пояси. Горните крайници се залавят за трупа чрез раменния пояс. Той се състои от две ключици и две лопатки, които опасват горната част на гръдния кош.
Ключицата има форма на буквата S и с единия си край се залавя чрез става за гръдната кост, а с другия си край за раменния израстък на лопатката. Лопатката е триъгълна плоска кост, която е свързана с ребрата и гръбначния стълб само с мускули. Това придава голяма подвижност на горните крайници. Лопатката има кръгла вдлъбнатина, в която се помества изпъкналата част (ябълката) на раменната кост.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анатомия и физиология - пищов 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.