Анатомия и физиология - пищов


Категория на документа: Медицина


1.5.Орган на слуха и равновесието
Ухото е важен орган. С него човек възприема звуковите вълни. Във вътрешното ухо има и орган, който осигурява равновесието на тялото.
Устройство на ухото. Ухото има три отдела: външно, средно и вътрешно ухо.
Външно ухо. Външното ухо се състои от ушна мида и външен слухов канал.
Ушната мида е образувана от хрущял, покрит с кожа. У човека ушните миди са почти неподвижни, докато у много животни те имат добре развити мускули и са подвижни.
Външният слухов канал е дълъг около 2,5 сm. Външната част на канала е от хрущял и съединителна тъкан, а вътрешната е костна. Повърхността на канала е покрита от кожа с тънки космици, в която се намират специални жлези. Те отделят лепливо жълтеникаво вещество – основна съставна част на ушната кал. Космиците и ушната кал имат защитно значение. Те предпазват вътрешните части на ухото от попадане на прах и други чужди тела. Външният слухов канал провежда звуковите вълни към средното ухо.
На границата между външното и средното ухо се намира тъпанчевата ципа. Тя е еластична и под влияние на звуковите вълни трепти. Щом престанат трептенията на звуковите вълни, тя преустановява движенията си. Трептенията на тъпанчевата ципа се предават на слуховите костици в средното ухо.
Средно ухо. Средното ухо е разположено в слепоочната кост. Състои се от кухина, слухови костици и Евстахиева тръба. Слуховите костици са три: чукче, наковалня и стреме. Непосредствено до тъпанчевата ципа се намира чукчето. Стремето затваря овалното прозорче, което се намира между средното и вътрешното ухо. Между чукчето и стремето е наковалнята. Слуховите костици провеждат звуковите вълни от тъпанчевата ципа до мембраната на овалното прозорче, като увеличават силата и натиска им около 10 пъти.
Средното ухо чрез Евстахиевата тръба се съединява с гълтача. Това има важно значение. Въздухът, който минава през Евстахиевата тръба, уравновесява налягането от двете страни на тъпанчевата ципа. При силно налягане отвън тъпанчевата ципа се вдава навътре. Въздухът, който по Евстахиевата тръба преминава в средното ухо, уравнява налягането и предпазва тъпанчевата ципа от разкъсване.
При бързо изкачване или слизане на самолет човек изпитва болки в ушите, тъй като налягането от двете страни на тъпанчевата ципа е различно. Чрез гълтателни движения, които се препоръчват, се облекчава преминаването на въздух по Евстахиевата тръба и налягането от двете страни на тъпанчевана ципа се изравнява.
Вътрешно ухо. Вътрешното ухо е най – сложно устроената част на ухото. То се състои от три части – преддверие, охлюв и три полукръжни канала. В слепоочната част тези три части образуват костен лабиринт, в който се намират ципести образувания със същата форма.
Охлювът представлява дълъг спирално извит канал, изпълнен с течност. По дължината на този канал преминава тънка ципа – основна ципа. Тя е изградена от голям брой тънки влакънца, с различна дължина и опънати като струните на музикален инструмент. Върху основната ципа се намира звуковъзприемащият орган, който се нарича Кортиев орган. Той има сложно устройство. В него се намират слуховите рецептори.
Възникване на слухови усещания. Звуковите вълни по външния слухов канал достигат до тъпанчевата ципа, която започва да трепти. Трептенията на тъпанчевата ципа се предават на звукопроводните костици в средното ухо, кота плочицата на стремето ги предава на течността във вътрешното ухо. Движенията на течността в охлюва се предават на влакънцата на основната ципа и се възприемат от Кортиевия орган. Нервното възбуждение, възникнало в рецепторите, се предава по слуховия нерв, към слуховата зона на кората на големите полукълба. Получава се слухово усещане.
Човешкото ухо възприема звукови вълни с трептения 16 – 20 000 в s. Горната граница за възприемане на звукови вълни се изменя с възрастта. Колкото по – възрастен е човек, толкова по – малко трептения може да възприема ухото (35-годишен човек – 15 000 трептения, 50-годишен 13 000). При животните границите на слуха са много по – широки (у куче 35 000 трептения в s)
Човек различава добре откъде идват слуховите вълни. Способността да се определи правилно направлението на звука е свързана това, че човек има две уши. В тях звукът не идва едновременно. В ухото на противоположната страна звукът идва със закъснение 0,0006 s. Глухите с едното ухо не могат да различават направлението на звука ако не обръщат главата си на различни страни.
Орган на равновесието. Във вътрешното ухо е разположен органът на равновесието, който се състои от две части – преддверие и полуокръжни канали.
Преддверието е малка кухина, в която се намират две торбички. По вътрешната им страна има натрупвания от сетивни клетки с бутилковидна форма, снабдени с реснички. Чрез тях се възприемат дразнения във връзка с изменение нормалното положение на тялото. На определени места в торбичките са струпани твърди телца, наречени статолити (представляват калциеви соли на фосфорната киселина). При изменение положението на тялото статолитите дразнят сетивните клетки. Възникналата възбуждение се предава по слухово – равновесния нерв към малкия мозък и кората на големите полукълба. Под влияние на тези импулси възникват рефлекси, които изменят съответно мускулния тонус и осигуряват нормално положение на тялото.
Полуокръжните канали са разположени в три перпендикулярни плоскости. В началото си те имат разширения, където се намират възприемателни сетивни клетки. Полукръжните канали, както и останалите ципести образувания са изпълнени с течност, наречена ендолимфа. При движението си течността упражнява натиск върху сетивните клетки. Възникналото възбуждение се предава към малкия мозък. В резултат се осъществяват редица рефлекси, които запазват нормално положение на тялото.
При повреждане на преддверието и полуокръжните канали се наблюдават тежки разстройства в движението и загуба на способността да се запази равновесие. Нарушаването функцията на преддверието и полуокръжните канали предизвиква виене на свят и повръщане. Нормалното състояние на органа на равновесието е особено важно при хора с професии, при които се изменя положението на тялото в пространството – летци, шофьори, акробати и др.
Хигиена на ухото. Ушите трябва винаги да се предпазват от вредни външни влияния. В резултат на заболявания причинени от микроорганизми се развиват възпалителни процеси. При загнояване на средното ухо нерядко тъпанчевата ципа се пробива сама.
Ушите трябва да се почистват внимателно. При почистване с остри предмети има опасност да се пробие на тъпанчевата ципа. Почистването от излишната ушна кал се прави със специални тампони от памук. Ушите трябва да се пазят от силен удар, който може да причини спукване на тъпанчевата ципа и оглушаване.

12. КОЖА
Кожата покрива тялото. Тя е мека, еластична и здрава. Общата и повърхност е около 1 – 5 m2, а дебелината и от 1 – 4 mm.
12.1. Устройство

Кожата се състои от два слоя – външен, повърхностен, епидермис и вътрешен, същинска кожа или дерма. Под същинската кожа има подкожна мастна тъкан.
Епидермисът се състои от многослоен епител. Дебелината му е различна (най-дебел е на петата, най-тънък на клепачите и устните). Най-горните клетки на многослойния епител са плоски. Те постепенно ороговяват, умират и се отделят от кожата като малки люспици (по-големи са люспиците на главата и отделяните от кожата след някои болести). Мъртвите клетки се заместват от нови клетки, образувани от най-долния слой на епидермиса. Този слой се състои от живи, цилиндрични по форма клетки, които се делят непрекъснато. До него достигат много капиляри и нервни влакна. Новообразуваните клетки изтласкват лежащите над тях към повърхността на кожата.
В долния слой на епидермиса се образува пигментно вещество, което придава цвета на кожата.
Клетките на епидермиса се допират плътно една до друга. Те образуват цялостна покривка, която предпазва организма от механични наранявания. През здрава кожа не могат да проникнат химически вещества (течности и газове) и болестотворни бактерии. При сух въздух роговият пласт на кожата защитава от излишна загуба на вода.
През лятото кожата на здравия човек потъмнява, загаря поради образуването на повече пигментно вещество. Заедно със загарянето става и надебеляване на епидермиса. Тези изменения на кожата имат защитно значение. Пигментното вещество има способността да поема и задържа ултравиолетовите лъчи на слънчевия спектър, които в по-голямо количество действат вредно върху някои процеси на организма и убиват клетките.
Същинската кожа (дермата) е образувана от влакнеста съединителна тъкан. Влакната са разположени в определена посока. Сред тях има и еластични влакна, които правят кожата разтеглива. Това има голямо значение за движението на тялото и трудовата дейност. В дермата на кожата има много капиляри и нервни разклонения. Тук са разположени космите, мастните и потните жлези. Границата между дермата и епидермиса е неравна. В издадените части на същинската кожа има различни кожни рецептори (за допир, топло, студено, болка и др.)
Косъмът има две части – една, която излиза над повърхността на кожата, и друга – корен, разположена в самата кожа. Коренът е малко разширен в долната си част, където има живи клетки. Те се делят и косъма расте. Коренът на косъма е заобиколен с торбичка, в която се отварят каналчетата на мастната жлеза. Мастните вещества правят кожата и косъма меки и гъвкави. Цветът на космите зависи от съдържа-щото се в тях пигментно вещество. Чрез съкращението на гладките мускулни влак-на, които се прикрепят за косъмовите торбички, космите се изправят леко.
Ноктите са рогови образувания също с епидермисен характер. Те покриват крайните части на пръстите на ръцете и на краката и имат защитно значение.
Мастните жлези се намират навсякъде по кожата с изключение на дланите и стъпалата. Изходните им каналчета се отварят обикновено в косъмовите торбички.
Потните жлези имат формата на тръбички, навити в долния си край на клъбца, обхванати от капиляри. Изходните им каналчета се отварят на повърхността на кожата с малки пори. Количеството на потните жлези е около 2 милиона. Най-голям е броят им на онези места от кожата, където има триене - на дланите, под мишниците, на ходилата.
12.2. Функции
Кожата изпълнява различни функции, но на първо място трябва да се постави защитната. Вроговеният клетъчен слой, космите и ноктите предпазват по-дълбоко разположените тъкани от изсушаване, износване, нараняване.
Отделителната функция на кожата се осъществява чрез потната секреция. Потта се състои от вода и малки количества разтворени в нея органични и неорганични вещества. От неорганичните вещества най-голямо е количеството на NaCl, който придава солен вкус на потта. От органичните вещества най-много е уреята, но в сравнение с урината тя е твърде малко. Ето защо при заболяване на бъбреците потните жлези могат да ги заместят частично само.
Потта съдържа 98 – 99 % вода и 1 – 2% други вещества (пикочина, амоняк, мастни киселини, млечна киселина, соли, ензимът лизозим и др.). Потната секреция има значение за: а) отделяна на ненужни продукти от обмяната на веществата; б) терморегулацията; в) поддържане на относителното постоянство на солите на водата в организма (хомеостазата).
Нормално за 24 h се отделя 600 – 800 g пот. Количеството на отде-ляната пот зависи от физиологичното състояние на организма, от мускулната работа и от външните условия (температурата и влажността на въздуха). Усилено потоотделяне се наблюдава при страх, гняв, болка и други психични състояния.
Кожата изпълнява и терморегулаторна функция. В следствие на дисимилацията, която се извършва непрекъснато в клетките, в организма се образува и отделя топлина. Ако тази топлина не се освобождава температурата на тялото ще се повишава постоянно (с 1 – 1,5°С на h, и то когато човек е в покой). Това би прекратило жизнените процеси поради пресичане на белтъците в клетките. Организмът обаче се освобождава от излишната топлина чрез излъчване в заобикалящия го въздух и чрез изпарението на потта. Така температурата на тялото става относително постоянна. На повърхността на кожата под мишницата тя е около 36,5°С. Температурата на кожата зависи от количеството на кръвта, която преминава през нея. Например в топло и слънчево време или в силно затоплено помещение при усилена мускулна работа кожата на откритите места на лицето, шията и ръцете почервенява поради разширение на повърхностните капиляри. Обратно, при понижаване на температурата на околния въздух кожата пребледнява, защото кръвоносните съдове се стесняват. Колкото температурата на тялото е по-висока от тази на околната, среда толкова повече топлина се отдава чрез излъчване.
Когато температурата на околната среда е по-висока от телесната, нормалната температура на организма се запазва чрез изпаряване на потта. При изпарението на 1 g пот се отделят около 0,54 калории топлина. Когато температурата на околната среда е 40 – 50°С, количеството на отделената пот може да стигне до 12 l за 24 h.
Изпаряването на потта зависи от влажността на околния въздух и от движението на въздуха. Сухият и топъл въздух се понася от човека много по-добре от влажния и топъл въздух.
Образуването и отделянето на топлина в организма се регулира чрез нервната система (чрез топлинния център в мозъка). При охлаждане на организма кръвоносните съдове се свиват под командването на този център и потоотделянето намалява или спира. Така организма отделя по-малко топлина в околната среда. Обратно, при повишаване температурата на въздуха дейността на потните жлези се усилва.
Освен по безусловно рефлексен начин регулацията на топлоотделянето и потоотделянето става и условно рефлексно. Голямо значение имат и импулсите, които излизат от кората на големите полукълба. Пример за това може да се даде когато човек в топла стая получи настръхване на кожата при мисълта за зимен мраз.
Многото нервни разклонения в кожата и придават значение и на важен сетивен орган. Чрез възбуждане на нервните краища и на различните сетивни телца в кожата се възприемат усещания за допир, за болка, за топло, за студено. Кожната сетивност има голямо значение за осъществяване на връзката между организма и околната среда.
Кожата участва, макар и незначително, в дишането. Количеството на кислорода, което се приема чрез кожата, е около 1% от общото количество кислород, постъпващо в организма.
Кожата изпълнява и сетивна функция. В нея са разположени много рецептори за натиск, допир, топло, студено и болка. При дразнението им се пораждат усещания за появата на рефлекси, които участват в регулацията на взаимоотношенията със заобикалящата ги природа.
Разнообразните функции на кожата могат да се извършват нормално когато тя е чиста. В противен случай кожната мазнина и органични-те вещества на потта се разлагат на повърхността й. Порите на потните жлези могат да се запушат и да затруднят потоотделянето и терморегулацията. По нечистата кожа се задържат микроби. У нечистоплътните хора количеството на микробите по кожата е изключително голямо (до 40 000 на сm2) като особено значение имат гнойните бактерии и причинителите на някои инфекциозни заболявания (дизентерия, коремен тиф, холера и др.). При недостатъчни грижи за кожата тя може да се на-пука, да се възпали и разрани.
Нечистата кожа и бельо създават условия за развитие на кожни паразити (въшки, краста и др).



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анатомия и физиология - пищов 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.