Анатомия и физиология - пищов


Категория на документа: Медицина


1.1Предмет и задачи на анатомията и физиологията
Наименованието анатомия произлиза от старогръцката дума “anatemnein”, което значи разсичам, разчленявам. Анатомията изучава устройството на човешкото тяло на микроскопско и макроскопско ниво. Тя е фундаментална биологична наука, чийто обект на проучване са формите и строежът на човешкия организъм. В зависимост от целта на изучаване на структурата на тялото и с оглед задоволяване на потребностите на приложните науки, с които е свързана, анатомията бива:
– систематична анатомия – разглежда устройството на органите и системите в тялото по системи;
– сравнителна анатомия – междинна дисциплина между зооанатомията и анатомията на човека, изучаваща еволюцията в развитието на отделните органи и системи у животните и човека;
– възрастова анатомия – обект на тази дисциплина са структурните особености на човешкия организъм в различните възрастови периоди от развитието му;
– динамична анатомия – изучава промените в тялото на човека при физическо натоварване, изучава се от студентите по физическо възпитание;
– топографска анатомия – описва формата и строежа на тялото по области, като основно внимание се отделя на взаимното пространствено разположение на отделните органи, тяхното отношение към кръвоносните съдове и нерви;
– цитология – наука, изучаваща клетъчните структури;
– хистология – разглежда видовете тъкани;
– ембриология – обект на тази дисциплина е зародиша и неговото развитие;
– пластична анатомия – разглежда статиката и динамиката на външните форми на тялото, изучава се от художниците;
Както всяка самостоятелна наука така и анатомията има свои методи на изследване. Основният, най-стар е дисекцията. Наред с него се използват и тези за отпрепариране на някоя структура за по-детайлно и цялостно изследване, методът на инжектиране с багрилни вещества и корозия, правене на отливки предимно от кухите органи, просветляване чрез химически средства, Rо лъчите (рентгенография, томография) и радиоавтография посредством т.нар. белязани атоми.
Наименованието на физиологията произхожда от гръцките думи физио и логос, които в буквален превод означават наука за природата. Тя изучава процесите в човешкия организъм, както и функциите на отделните органи и системи. Разкрива връзките между тях и механизмите на приспособяване към заобикалящата среда. В практическата дейност на човек се появяват редица нейни разновидности:
– обща физиология – изучава общите закономерности в дейността на отделната човешка клетка и в цялото тяло, при непрекъснатото взаимодействие и адаптиране към измененията в околната среда;
– специална физиология – разглежда особеностите на основните жизнени процеси в отделните органи и системи;
– сравнителна физиология – обект на тази дисциплина са особеностите на жизнените функции при организми, стоящи на различни стадии в еволюционното розвитие;
– спортна физиология – занимава се с проучване на измененията в процесите на човешкия организъм по време на спортни занимания;
– трудова физиология – изучава динамиката на жизнените функции при различните видове трудова дейност;
– възрастова физиология – разглежда динамиката на жизнените процеси в отделните възрастови периоди от хода на онтогенетичното развитие;
– психофизиология – изучава физиологическите основи на психическата дейност на човека;
– авиационна и космическа физиология – занимава се с проучване на промените, настъпили в жизнените функции при големи височини и в космическото пространство.
Основните методи на физиологическото изследване са наблюдението и експериментът. Наблюдението е лесно приложимо и сравнително широко разпространено, но понякога информацията, получена чрез него не е достатъчна и се прибягва до опита (експеримента). Той се подразделя на остър и хроничен.
Връзка на анатомията и физиологията с другите науки
На първо място трябва да отбележим, че връзката между структура и функция т.е. между анатомията и физиологията е неразривна. Именно тези две научни дисциплини дават представа за устройството и живота на човешкия организъм., а познаването и на хигиената създава необходимите благоприятни условия в околната среда, за да запазят най-дълго здравето и работоспособността му.
Анатомията и физиологията възникват и се развиват в тясна връзка с медицината.С разширяването на познанията различните им дялове стават основа на много нови науки – топографската анатомия и хирургията;възрастовата анатомия,възрастовата физиология и дефектологията, педиатрията, геронтологията и др. Развиват се различните клинични дисциплини, патоанатомията и патофизиологията.
Общообразователните дисциплини (физика, химия, биофизика, биохимия, биология, ботаника, зоология и др.); педагогиката; теория на възпитанието; дидактиката; методиката на обучението също постигат по-добри резултати, боравейки с откритията на съвременната анатомия и физиология.
Развитие на анатомията и физиологията .
Откъслечни сведения, достигнали до наши дни, показват, че още в древността съществуват оскъдни знания за устройството и функциите на човешкия организъм. Те възникват от необходимостта хората да бъдат лекувани и се развиват паралелно с медицинската практика. Постепенно тези знания се задълбочават и разширяват, схващанията се видоизменят и това дава началото на много нови науки.
Първите знания за анатомията и физиологията са свързани с развитието на естествознанието. Най-големият древногръцки учен – Аристотел дава описанието на редица органи и сведения за функциите им, а елинският лекар и мислител Хипократ остава известен като “баща на медицината”. Римският лекар и биолог Гален дава подробно описание на опорно-двигателната система.
През средните векове развитието на точните знания от областта на анатомията и физиологията се задържа от католическата църква. Всеки опит за проникване в същността на жизнените процеси е преследван и жестоко наказван от инквизицията. През периода на Ренесанса благодарение на енциклопедичния гении на Леонардо да Винчи и на италианския учен Андреас Везалий се слага началото на научната анатомия. Редица открития в тази област през ХVІІ в. правят Евстахий и Малпигий, а Уйлям Харвей поставя научните основи на физиологията, като открил кръвообращението и пръв въвел опита като метод за изследване на организмите.
През ХІХ в. Н. И .Пирогов (1810–1881) установява точното разположение на органите в човешкото тяло, а И. М. Сеченов разработил въпроса за значението на нервната система за целостта на организма. Това слага началото на периода на изследване на висшата нервна дейност, в която насока работи Иван Петрович Павлов. Той е удостоен с два златни медала за откритията си в областта на физиологията на задстомашната жлеза и Нобелова награда за научния си труд “Лекции за работата на главните храносмилателни жлези”. През 1935 г. в Москва на международен конгрес И. П. Павлов бил провъзгласен за “първи физиолог в света”. Изключителните му постижения се дължат и на това, че той въвежда нови методи на изследване, заменяйки вивисекцията с хроничният опит, при който дейността на органа се изучава на здраво животно и при нормални условия на живот
В България въпреки опитите за популяризиране на анатомията и физиологията от страна на някои лекари (д-р Петър Берон, д-р Иван Селимински и др.) в периода преди и непосредствено след Освобождението системното изучаване и преподаване на тези науки става едва с откриването на първия медицински факултет у нас през 1918 г. Новосъздадените катедри се ръководят от български учени- анатомията от чл.-кор. Д. Каданов и физиологията – от акад. Д. Ораховац.
1.2. Клетка – състав и функции
Химичен състав на клетката
В състава на вирусите, бактериите растителните и животинските организми са включени само част от химичните елементи на земята. Тези елементи се наричат биогенни и в зависимост от количеството им в живата клетка се делят на макроелементи (с концентрация над 0,001 %) и микроелементи (с концентрация под 0,001 %).
Живата материя изградена от химични елементи, както и неживата.
Четири химични елемента (C, O, H, N) са 96 – 98 % живата материя. Други седем елемента – P, Ca, K, S, Mg, Cl, Na, са останалите 2 %. Или 11 елемента образуват живите клетки на растителния и животинския свят.
Много други елементи (Fe, Zn, Cu, Br, I, F и др.) влизат също в състава на живата материя в съвсем незначителни количества. Тяхната физиологична роля е огромна, тъй като те участват в различни хим. реакции в организма.
Защо именно тези елементи изграждат живите организми? Основна роля играят химични свойства на елементите. Четирите равностойни връзки на въглеродния атом например създават възможност за получаване за получаване на неограничен брой химични съединения, съставени само от въглеродни атоми или и от други химични елементи.
Живата материя за разлика от неживата е съставена от два типа съединения – органични и неорганични.
Различни организми притежават сравнително постоянен химичен състав. Това е съществено доказателство за единството в произхода на всички организми.
Вода
В растителните и в животинските клетки най-голямо е количеството на водата. Високото съдържание на вода в клетката говори, че жизнените процеси се развиват изцяло във водна среда или че водата е основна среда на живота.
Кои свойства на водата са съществени за живата материя?
Водата е добър разтворител на всички органични и неорганични съединения и почти всички химични реакции между молекулите и йоните се извършват в нея.
Водата е основна съставна част на плазмата, урината, а също на хранителните вещества и някои макромолекули (хидратационна обвивка).
Водата участва в много химични реакции в живата материя. Подобни реакции се извършват при фотосинтезата, храносмилането, дишането и др.
Големият специфичен топлинен капацитет и голямата специфична топлина на параобразуването правят водата много добър проводник на топлина. Тези свойства предпазват тялото от прегряване, както и спомагат за лесно освобождаване от излишна топлина чрез изпотяване.
Водата е по-голямата част от живата материя и жизнените процеси протичат във водна среда. Животът е невъзможен без вода – животните умират много по-бързо при липса на вода, отколкото на храна. Това ни кара да предположим, че животът на Земята се е зародил вероятно в Световния океан преди милиарди години.
Неорганични съединения
Те съставят средно около 5 % от масата на тялото на човека. Различните тъкани и органи съдържат различни количества неорганични съединения: мускулите – 1 %, мастната тъкан – 0,2 %, кожата – 0,6 % и т.н. Някои трудно разтворими соли се отлагат в органичната материя на костите и зъбите.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анатомия и физиология - пищов 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.